Романът „Поемеш ли към ада, яхай хубава кобила“ започва и завършва с думата Нищо, повторена четири пъти! Не може обаче да има Нищо, все трябва да има Нещо! Авторът Яндоурек го търси. И се пита: „Нима Исус би бил против, ако се събуждам до момиче със зелени очи?“
Загубата на вяра разчиства пътя за бездуховността, за лъжепророците и сектите, за увлечението по източните философии и по политическите доктрини, както и за другата крайност – религиозния (и не само религиозния) фанатизъм, мистицизма, суеверието! Свещеникът, захвърлил расото, изживява катарзис: „Бих вярвал, но в какво? Няма църква, заслужаваща доверие. Живот, посветен на Бога, е авантюра. Но и живот без Бог е авантюра!“
Галерия от образи на наши съвременници, обрисувани с ирония или сарказъм, търсещи Истината в Духовното, в Секса, или и в двете, чиито живот протича на фона на превратните обществени и политически събития на предела между двете столетия.
Маргарита Кюркчиева