Мислех, че съм свикнал с изненадите на Пламен Антов. Във всяка негова книга има елемент, който престъпва табутата и разсича клишираната представа за това, което поезията е или трябва да бъде…
Въпреки всичко новата му поетична книга ме изненада. Не очаквах от него толкова яростен фронтален сблъсък със съвременната цивилизация, с нейното бърборене, с нехайното ѝ празноглавие. Не очаквах такава ангажираност от поет, който органично ненавижда всички формати на ангажираността.
Тя е напрегната, спореща, отричаща и самоотричаща се. Има нещо от патоса на Ницше в тези стихове – от неговия бяс да отрече ординерността – дори когато е постулирана като божи атрибут.
Едвин Сугарев
В лицето на тази книга имаме повод да приветстваме опит за лирико-философска дисекция на словесното съзидание. – Предложените текстове и картинки внушават здравословен скепсис към до- и постмодерните напъни за възможен ренесанс на списователската арт аура.
Бойко Ламбовски
Повече за Пламен Антов
Пламен Антов е роден на 12 август 1964 г. в Михайловград (Монтана). Завършил е Образцовата политехническа гимназия „Христо Михайлов“ – Михайловград (1982) и Българска филология в СУ „Св. Климент Охридски“ (1989). Доктор по филология с тема на дисертацията „Българският постмодернизъм в традициите на българската модерност. Контекст. Генезис. Специфика“ (2006). Работи в Института за литература при БАН – литературен сътрудник (2006) . . .
