Война, мир, насилие и безпътица са темите, които Владислав Христов извежда на преден план в новата си книга. Птиците и хората са противопоставяни, сравнявани и изследвани чрез умело-начупени линии, които наслагват щрих след щрих, метафора след метафора. Тази поезия натъжава, просветлява и помага за изравняването на силите.

Катерина Стойкова

Тази книга „ухае на барут и мащерка“. Тя се вглежда в живата природа около нас, а и в нас самите със скептицизъм и ирония. Неочакваното в нея е, че открива мириса на барут и в уж идиличното царство на мащерката, но човешкият свят сякаш трайно е навлякъл войнишката униформа, за да не го сбъркат с пойните птици. Един мъдър и чувствителен homo sapiens се движи замислено между нас и тях и има важни новини за всички ни.

Александър Шурбанов

Жак Превер обясни как се рисува портрет на птица, а Владислав Христов е научил това много добре. Книгата му е доказателство, че пътят на птиците може да донесе красота и знание, утеха и надежда, но най-вече урок по спокойствие и мир. Крайно време е хората да се променят, защото краят може да се окаже прекалено близо за всеки един от нас, читателите на тази брутално нежна в силата си поезия.

Стефан Иванов

Пойните птици казват много, заедно с останалата дребна гад, кръстосващи света и превръщащи го естествено и без усилия, в стихове. Войната е още по-зловеща, тя е част от тяхното съществуване или смърт. Един неуморен и неуморим поглед към техния свят, и към своя, без да досажда на песните им. Макар понякога да са крясъци или само звуци. Поглед, който се превръща в спасение, дава възможност да оцелеем, въпреки жестокостите и всекидневните трагедии на дребните и често незабележими същества в съобщество с не по-значителни човеци.

Палми Ранчев