Седем научнофантастични разказа от 70-те, написани от един от най-необикновените каталонски белетристи. Пътешествия във времето, в пространството и между успоредни реалности; истории за извънземни и за андроиди; разходки из основанията на живота и преддверията на смъртта, всички обединени от една от най-чаровните и побъркващи черти на човешкия род – неудържимото любопитство. Сборникът „Последен ход“ съдържа и – наместо епилог – кратък разговор с дъщерята на писателя Аделаис.
Така се случи, че засякох мистър Франки на три различни места, на две от които ми се стори, че няма причина да се намира. Той вече държеше офис в Парк Драйв, когато аз наех съседния – малко преди злополуката, отнела живота на моята годеница, Моуре. Седем години оттогава. Още от началото ме учуди табелката на вратата от матирано стъкло, на която с дискретни черни букви пишеше: ПЯСЪЧНИ ПРОУЧВАНИЯ. Заинтригува ме и че през нея – доколкото можех да видя – винаги влизаха и излизаха едни и същи хора: група млади служители, момчета и момичета с болнав вид, толкова бледи, че изглеждаха скарани със слънцето. Клиенти така и не забелязах. А и офисът бе непривично тих – отвътре не се чуваше дори тракане на клавиши, а знаех, че имат пишещи машини, калкулатори и дори компютър. За компютъра разбрах веднъж, когато се беше повредил и техникът, дошъл да го поправи, сбърка вратата.
С мистър Франки – мъж с плът като тесто и белезникава, почти прозрачна кожа – се запознахме в асансьора. Един ден, след като доста време почти редовно се засичахме там и вече се бяхме представили, събрах дързост и го попитах:
– Какво са пясъчните проучвания?