През 1555 г. френският лекар и астролог Мишел дьо Нострадам издава своите четиристишия „Предсказания“. Близо пет века по-късно Нели Лишковска се осмелява да създаде поетична мистификация с нови видения от бъдещето под формата на тристишия и със заглавие „Предсказания 2020“.
„Предсказания“-та на Нели Лишковска пленяват с календарно разписана енигматичност. Под прикритието на обективното време във всяко гнездо с определена дата откриваме субективното – вътрешното – време на тристишията. Добрата наредба на „Предсказания“-та е добра в провокацията да редува плавни преходи с парадоксални сблъсъци, с апел към читателя за производство на смислови мостове.
Крис Енчев
Грешка би било да се подходи към тази книга само като към поетично упражнение в ясновидство, конкуриращо Нострадамус, въпреки очевидността и на подобен подход. Тази книга е различна със самата употреба на поетичното като инструмент за дълбинно изследване на катаклизмите на неосъзнатото. Където апокалипсисът току-що се е случил, но и всеки момент предстои. През който и да е ден, на който и да е месец, във всяка година.
Гергана Пожарски
спира
на дванайсет
Повече за Нели Лишковска
Нели Лишковска е родена в София. Завършила е българска филология (1995) и магистърска програма „Литература, кино и визуална култура“ (2017) в СУ „Св. Климент Охридски“. Автор е на сборниците с разкази „Смърт до насита“ (1998), „Зеницата на Бога“ (2007), „Стъпки по ръба на месечината“ (2008) и „Танго за Луцифер“ (2014). Има и сборник с драми „Недокоснати пиеси“ (2013). Автор е . . .
