Убийствена ирония, сарказъм и нескрита тъга по изгубената духовност – това е! Кратките публицистични текстове, памфлетите и жлъчните фейлетони, събрани в този сборник, показват пределно ясно неотстъпчивата позиция на автора към онези неща от днешния ни живот, които вече сме на път дори да престанем да забелязваме. Поет по призвание и с очи на фотограф, Владислав Христов е пределно ясен и читателят няма да бъде заблуден нито с празнодумие, нито с шикалкавене. И ако е прав гражданинът Карл Хайнрих Маркс, че човечеството се прощава с миналото си, смеейки се, авторът на тази книга ни предлага да се надсмеем над настоящето, ако искаме да продължаваме напред.

Христо Карастоянов

Фейлетонът винаги е бил жанр, подценяван от литературните сноби и „разбирачи“. А истината е: писатели и поети днес има много, фейлетонистите се броят на пръсти. Със сатиричните текстове, събрани в тази книга, Влади Христов ни показва, че е достоен за званието – фейлетонист.

Михаил Вешим

Дори да познавате творчеството на Владислав Христов, в „Продължаваме напред“ ви очакват доста изненади. Тук авторът е комплексен: присмехулен, ясен, глобален и безпощаден. Думите му са толкова на фокус, че се чудиш как самият ти не си видял фотографията на частицата глупост от собствения ти живот, която иначе е постоянно пред очите ти. Кратките му фейлетони са документ на времето, в което живеем. Без високомерие, по човешки той присъства в тях. И те шашардисва с ерудиция. България цялата може да се огледа в тази книга.

Златко Ангелов

Оранжево морето

Имаше времена, в които разбирахме, че летният сезон е започнал по първия зачервил се домат в градината. Тази идилична представа за лятото отдавна е отживелица. Сега сезонът не може да започне без селфи във Фейсбук, на което се виждат стърчащи долни крайници, обилно посипани с пясък като доказателство, че сме на море, а не на детската площадка пред блока. За да е автентично селфито и да подразним колкото се може повече хора с него, е добре освен крайници да се вижда изпотена чаша с мастика или мента. По този начин вашият Фейсбук приятел, който и това лято няма късмет да иде на море, ще ви завиди искрено. Ще се издигнете в неговите очи, а образът ви на бохем, който се мести от плаж на плаж, ще остави траен белег на потиснатост в съзнанието му.
Сезон ‘2016 обаче свали опесъчените крака от трона на най-популярното селфи. Тази година, ако не пуснеш снимка във Фейсбук, че си бил в Италия на „Плаващите кейове“ – най-новото творение на Христо Явашев-Кристо, – все едно лятото не е започнало за теб. Освен това без подобно селфи показваш колко много си изостанал от съвременните тенденции в изкуството. И заваляха едни арт селфита – боси крака на оранжев фон, патици, свили гнездо на оранжев фон, влюбени двойки на оранжев фон, млад мъж, преоблечен като Исус на оранжев фон, изобщо, както се пееше в една песничка от близкото минало: „Оранжевое море, оранжевые мамы, оранжевым ребятам, оранжево поют!“. Някои от сънародниците ни си заложиха апартаментите само за да направят заветното оранжево селфи. Други решиха да не харчат излишно пари и опънаха по една оранжева пътека в холовете си, излегнаха се на нея и ето ти селфи от езерото Изео.
В крайна сметка целият този шум около безспорно гениалното творение на Кристо беше посетено от над 1,3 млн. души за 16 дни и донесе на братята италианци приход от близо 50 милиона евро. Къде ще разположи следващата си инсталация Кристо, все още никой не знае. Надеждата на родното туристическо министерство е той да хвърли око на остров Болшевик, познат още като Света Анастасия. Миналата година страната ни е отбелязала 60% спад и 150 милиона евро загуба от руски туристи. Ако Кристо опъне една оранжева пътечка от Бургас до Болшевик, как мислите, дали братушките няма да се излъжат да тръгнат по нея?