ЕРГО » Книги »

Ръцете на Венера

Корица на Ръцете на Венера, от Ояр Вациетис

С Вациетис започна много важен етап в развитието на следвоенната латвийска поезия… Той внася в нея една очовечена реалност, активна гражданска поезия, съзнание за човека като съставна част, но и като суверенно същество, жажда за нравствено извисяване – съчетани ту с топъл, светъл лиризъм и елегичност, ту с полемичен нерв, ту с остроумна парадоксалност или рязък сарказъм, което я очертава като смела по съдържание и изразителна по форма поезия. До каквато и тема да се докосне, той се стреми да постигне глобалните истини за човека и за времето си.

Здравко Кисьов

Академик Янис Страдинш го определя като „голям подарък за малък народ“, а поетът Имант Зиедонис го нарича „съвестта на народа“. Създавайки произведения за своето време, Ояр Вациетис твори за вечността, вглеждайки се пророчески в бъдещето. Той се осмелява да не се страхува да запише гласа на съвестта си, въпреки че това нерядко противоречи на мнението на господстващата номенклатура – и затова дълго време трябва да заплаща с премълчаване и сурова критика от страна на съветските идеолози. Но не им се удава да принудят таланта на Ояр Вациетис да мълчи: името му притежава могъща сила, и народът го обича. И на властващия тогава елит не остава нищо друго, освен да го „накаже“ с различни почести и награди.

Сдружение на мемориалните музеи в Латвия

С подкрепата на Платформа „Латвийска литература“, Министерството на културата на Република Латвия и Латвийската държавна фондация „Културен капитал“

* * *

Хищник, винаги гладен –
ето какво съм:
гоня мишката бягаща,
но уви,
тя непрекъснато се изплъзва.
Моята мишка
е времето.

И все пак е чудесно,
че така, постоянно на лов,
гладът не ти позволява
да стоиш безучастен.
Дори да ловиш само вятъра,
бягащите листа на дърветата
и пепелта от изгорелите въглени,
докато лапите ти са силни
и ноктите остри,
лови,
лови неуморно!

ЗАКЛИНАНИЕ

Спри се ти в своя полет, стрела,
не долитай до птицата пееща,
завърни се в свойта златна гора,
пак стани малко клонче във нея,
със зелени листа се покрий,
с медоносни кичури цвят разцъфти,
не долитай до птицата пееща,
че я чакат в гнездото ѝ рожби,
по-малки от малки са още те…

* * *

Ела, слепецо,
аз ще те преведа през улицата отсреща!

Колите, явно, са пощурели.
Чистачките им, явно, лентяйствуват.
Асфалтът е дяволски хлъзгав.

Ах, какъв съм лъжец!

На мене ми е необходимо
това мъничко удоволствие –
да преведа през улицата слепец.

Ах, какъв съм лъжец!

Нали аз самият
се готвя да тръгна след него,
аз самият
къде отивам – не зная.

И ми трябва водач.
Най-добре – сляп.
Слепите никога не излизат
просто така – да се шляят.

Повече за Ояр Вациетис

Снимка на Ояр Вациетис

Ояр Вациетис (1933–1983) е едно от най-значимите имена на латвийската литература, народен поет на Латвия, един от стълбовете на модерната латвийска поезия през втората половина на ХХ век, оказал силно влияние на няколко поколения поети. Досега у нас са публикувани две книги на Вациетис: „Избрани стихотворения“ (1966) в превод на Константин Павлов и „Леден витраж“ (1987), съдържаща избрани стихотворения в . . .

До 35 % намаление: Фантастична колекция от 9 европейски автори с модерна гледна точка в схващането за фантастично в едно завършено литературно произведение.

С всяка поръчана книга от български автор в тази колекция получавате безплатно и електронното ѝ копие.

Разгледайте...

Този сайт използва бисквитки (cookies). Запознайте се с политиката ни за поверителност

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close