С Вациетис започна много важен етап в развитието на следвоенната латвийска поезия… Той внася в нея една очовечена реалност, активна гражданска поезия, съзнание за човека като съставна част, но и като суверенно същество, жажда за нравствено извисяване – съчетани ту с топъл, светъл лиризъм и елегичност, ту с полемичен нерв, ту с остроумна парадоксалност или рязък сарказъм, което я очертава като смела по съдържание и изразителна по форма поезия. До каквато и тема да се докосне, той се стреми да постигне глобалните истини за човека и за времето си.

Здравко Кисьов

Академик Янис Страдинш го определя като „голям подарък за малък народ“, а поетът Имант Зиедонис го нарича „съвестта на народа“. Създавайки произведения за своето време, Ояр Вациетис твори за вечността, вглеждайки се пророчески в бъдещето. Той се осмелява да не се страхува да запише гласа на съвестта си, въпреки че това нерядко противоречи на мнението на господстващата номенклатура – и затова дълго време трябва да заплаща с премълчаване и сурова критика от страна на съветските идеолози. Но не им се удава да принудят таланта на Ояр Вациетис да мълчи: името му притежава могъща сила, и народът го обича. И на властващия тогава елит не остава нищо друго, освен да го „накаже“ с различни почести и награди.

Сдружение на мемориалните музеи в Латвия

С подкрепата на Платформа „Латвийска литература“, Министерството на културата на Република Латвия и Латвийската държавна фондация „Културен капитал“

* * *

Хищник, винаги гладен –
ето какво съм:
гоня мишката бягаща,
но уви,
тя непрекъснато се изплъзва.
Моята мишка
е времето.

И все пак е чудесно,
че така, постоянно на лов,
гладът не ти позволява
да стоиш безучастен.
Дори да ловиш само вятъра,
бягащите листа на дърветата
и пепелта от изгорелите въглени,
докато лапите ти са силни
и ноктите остри,
лови,
лови неуморно!

ЗАКЛИНАНИЕ

Спри се ти в своя полет, стрела,
не долитай до птицата пееща,
завърни се в свойта златна гора,
пак стани малко клонче във нея,
със зелени листа се покрий,
с медоносни кичури цвят разцъфти,
не долитай до птицата пееща,
че я чакат в гнездото ѝ рожби,
по-малки от малки са още те…

* * *

Ела, слепецо,
аз ще те преведа през улицата отсреща!

Колите, явно, са пощурели.
Чистачките им, явно, лентяйствуват.
Асфалтът е дяволски хлъзгав.

Ах, какъв съм лъжец!

На мене ми е необходимо
това мъничко удоволствие –
да преведа през улицата слепец.

Ах, какъв съм лъжец!

Нали аз самият
се готвя да тръгна след него,
аз самият
къде отивам – не зная.

И ми трябва водач.
Най-добре – сляп.
Слепите никога не излизат
просто така – да се шляят.