Една приказка за възрастни, която започва в 90-те години на миналия век по улиците на София и завършва в наши дни. Бавни дни, бързи цигари и много думи. Вила Морска е приютила цветна компания от пънкари, бегълци от скуката и обществените норми и специалисти в правенето на глупости. Част от тях, като анархофилософът Боро и вечно бягащият Хера, успяват да се промъкнат през годините, а други остават завинаги там. Двайсет години по-късно Ивича опитва да се измъкне от хероинова зависимост, а Ева от прозата на всекидневието. Котаракът Сиам, пазител на сънищата, среща пътищата на героите и разплита историята им, разкривайки болезнени семейни и приятелски връзки. А в саундтрака градският шум се смесва с мелодиите на Том Йорк от близкото магазинче за плочи.

Някъде през 90-те

Беше краят на октомври. Един от последните хубави дни, които само ти напомнят, че лошото идва и единственият начин да живееш е все едно няма утре. Когато Ивича и Вале чуха, че банда пънкари окупират „Пиротска“, хвърлиха фасовете, допиха на една глътка бирите си и скочиха в града. Предвкусвайки заформянето на скуота, плуваха през падащата вечер и дори белите им дробове предатели сега бяха техни съюзници.

Наши дни, но колко да са наши

Ева отвори очи. Не помнеше нищо. Или поне така ѝ се искаше. Свита на точка до стената в долния ъгъл на голямото си легло, трепереше несъзнателно в ритъма на обиден малък бог. В погледа ѝ влезе бяла котка. Скочи на леглото, сгуши се в нея и замърка тихо като Дейвид Боуи.