В романа „Синият присмехулник“ Иван Бинар разказва с обич и горчивина за разбити човешки съдби, за ударите на съдбата, които героите му посрещат стоически, с добро чувство за хумор. Не заема позата на съдник, а мъдро и с насмешка прощава човешките слабости и се прекланя пред живота във всичките му прояви, най-красива от които е любовта. Втората световна война не е свършила с последния изстрелян снаряд, нито с подписването на мирните договори. Официалните статистики премълчават колко са насилствено изселените през периода 1945-1946 г. етнически немци, обитавали от поколения земите на територията на Чехия, Словакия, Полша, колко са загиналите, безследно изчезналите. Дискретно се премълчават данните за чехите, насилствено заселени в обезлюдените след депортацията селища.
Темата за този неотдавнашен геноцид в сърцето на Европа периодично възкръсва в съвременните медии, в политологията, буди разгорещени спорове, всяко явление може да бъде разглеждано и тълкувано нееднозначно – травмите от акциите на Гестапо в Чехия също не са излекувани! Споровете между историци и политолози продължават, а мрачните събития се превръщат в сюжет на художествени произведения.
Повече за Иван Бинар
Иван Бинар (р. 1942, Босковице) е чешки прозаик, журналист, преводач, активен участник в политическия, обществения и културния живот. През 1977 г. е принуден по политически причини да напусне страната със семейството си, живее и работи във Виена, където в продължение на пет години е редактор в радио „Свободна Европа“. След събитията през 1989 г. се връща в Прага, от 2002 . . .
