Смърт. Погребение. Сватба. Естония. Оживяват славни, изстрадани, героично-чудновати истории от миналото, текат разговори за настоящето и бъдещето. Трудолюбието, издигнато в култ по съветско време, което прераства в маниакален работохолизъм. Дисекцията на културни пластове и сблъсъкът на манталитети. Един духовит, но осезаемо актуален прочит на недалечното минало и настоящето чрез възгледите на гротесковите персонажи от „Погребение по естонски”, който кара човек да избухва ту в смях, ту в сълзи и да спре да приема света на сериозно.
Рожден ден. Първи май. Водка. Брежнев, Сталин и съживените им призраци. Възсъздадени по спомен кадри от тоталитарния живот. Милиционерски мундир. Снежанка. Банани. Костенурка. Времетръс. Абсурд. Песента „Синият вагон” като ироничен символ на сблъсъка между реалност и парареалност, всичко това на фона на катастрофата между култури, времена и поколения. Типажите в „Синият вагон” са абсурдно-гротескни, типични за нашето време, диалозите – духовити, а посланието на пиесата остава отворено за тълкувание в провокативния финал. Да се посмеем на воля!
Ивайло Златков
Повече за Андрус Кивиряхк
Андрус Кивиряхк (р. 1970, Талин) е естонски драматург, писател и журналист. Пише фейлетони и детска проза, сътрудничи на печатните медии. Кивиряхк е може би най-разноликият и изявен представител на днешната естонска литература. Владее до перфекционизъм диаметрално противоположни жанрови стилове, от публицистика до драматургия, от проза, романи и детска литература до телевизионна и филмова сценаристика. Характерен за него е специфичният северняшки . . .
