Обикновено причисляват Толнаи към авангардните поети, но е невъзможно да се каже като представител на кое точно течение бихме могли да го оприличим. Той по-скоро прилича на онези творци, впрочем също в центъра на неговото полезрение и интереси, които, дълбоко пропити от големите духовни течения на епохата си, дори поддържащи тесни връзки с представителите на определящите трендове, в собствения си творчески път все пак следват напълно различна посока, а средата им е нужна дотолкова, доколкото ѝ се противопоставят.
За Толнаи красотата е „спяща категория“. Тя не е активна, не е актуална вече дори в днешните дискурси на теорията на изкуството. Станала е бездушна и празна, релативизирала се е. Поезията му е един от възможните експерименти за реинкарнация на Красотата, път, който ни превежда през непоносимото, през зоната на ужаса.
…от самото начало тема и непрестанно завръщаща се проблематика в неговите текстове е и борбата, която води срещу ограниченията в обема и изобщо срещу всякакви училищни и идеологически прегради, бариери, кутии и кутийчици.

Дьонди Микола

Толнаи никога не е бил повлиян преди всичко от политически нагласи, понеже се чувства уютно в света на Ницше, в близост до Заратустра, в позицията на бунтаря анархист.

Беата Томка