Росен Кукушев е вече познато име на ценителите на добрата поезия. Той се отличава със собствен глас – нещо рядко срещано сред днешните млади поети. При това той не е от поетите, които със сложни метафори, дълбокомислени философствания или небрежна естрадност се опитват да се харесат на публиката. Стихотворенията му са комбинация от емоционалност и разсъдъчност, от приземеност и виталност. Те черпят от различни култури и притежават силен интелектуален заряд.

Силвия Чолева

В своята стихосбирка „След опиянението“ Росен Кукушев ползва една „сгъстена“ поетика. В този смисъл, макар и доста различна, неговата поезия ми напомня за Николай Кънчев. Не е лесна за четене, но няма празни редове. Тя не е за читатели, които търсят традиционна поетичност и романтика, а за тези, които изпитват удоволствие от трудното, задълбоченото четене.

Владимир Левчев

Няма да обяснявам каква е поезията на Росен Кукушев. Категориите винаги губят своето значение, когато говорим за поезията на смисъла. Този най-чист литературен жанр страда от отчайваща липса на смисъл. „След опиянението“ ми връща смисъла, че да се пише честно и открито не е проява на слабост, а достойнство. В писането си Росен умее да бъде честен. Качество, с което ще си спечели много почитатели и, разбира се, немалко врагове.

Владислав Христов