Клише ли е любовната история? Сапунена опера? Хилядите й епизоди са глави от романа „Случи се на първи септември“, всеки епизод е датиран според годината, в която се развива действието с четиримата главни герои, началото е 1938 година. Смисълът на тая игра е колкото лековат на пръв поглед, толкова и сериозен. Защото историята на тримата другари и момичето, в което са влюбени, е история истинска и човешка. Павол Ранков изобразява един исторически период от средата на чудесно-мизерния ХХ век, без да бяга от клишетата, само се шегува с тях. Любовната история поддържа напрежението чак до изненадващата развръзка. А останалите похвати са всъщност лекотата на перото му – лекота, която разказва за нещо наистина тежко. Няма излишен драматизъм, има късчета от живота, по-малко весели и повече тъжни, каквито са първите трийсет години от съдбата на всеки от нас. Ефектът е постигнат, защото писателят е интимен с героите си и това се чувства още с първите редове на книгата.
Николай Фенерски
Изданието е осъществено с подкрепата на Програма „Култура” (2007-2013) на Европейския съюз и Комисия „СЛОЛИА” при Литературния информационен център в гр. Братислава, Словакия
Повече за Павол Ранков
Словашкият писател Павол Ранков (р. 1964 г., град Попрад) дебютира в литературата през 1995 година със сборника разкази „От далечината на времето“, (издаден на български през 2003). Според критиката в тази книга писателят следва традициите на световния и словашкия магически реализъм, като литература извън времето и пространството, истории, развиващи се често в екзотична среда, мистифицирани, ирационални, с неочаквана развръзка. През . . .
Впечатлена съм и много благодарна за препоръката да прочета тъкмо тази книга. Павол Ранков е писател със забележителен интелект, богата култура и задълбочено познаване на историческите събития, съпътстващи живота на неговите герои, което си проличава в стила и похватите, чрез които засилва ефекта на действието, по лекотата на перото му, но и по дързостта в някои моменти, по хумора, който е съвсем деликатно присъстващ, макар и с горчив привкус. Не съм чела нищо по-добро напоследък.