Романът „Тихи години“ преплита две повествователни линии, които проследяват съдбите на двамата главни герои – баща и дъщеря. Богдана, чиято история е предадена чрез Аз-форма, е затворено и плахо момиче, което расте със студения си, вечно сърдит баща и любвеобилната, но слабохарактерна Бела. Любопитството ѝ, провокирано от някои трудно обясними обстоятелства, я подтиква да се гмурне в загадъчната история на семейството. Централен образ за втория времеви пласт е бащата на Богдана Сватоплук, чиято история е белязана от крушения и разочарования в обществен и личен план. Въпреки конкретиката на историческите събития на двадесети век основен фокус на романа остават личните отношения и индивидуалните преживявания.

Обичаше го, в това беше сигурен. Вечер часове наред слушаха заедно музика по радиото или на черните грамофонни плочи, четяха или просто си говореха. Можеха да си говорят с часове, но не биваше да засягат опасната тема за строителството на родината. В същия момент прехвърчаше искра и се разгаряше пожар, който угасваше също толкова бързо. Когато Сватоплук се събуждаше през нощта, което му се случваше често, понеже и в съня си не можеше да забрави за работата, тя лежеше притулена към него като мече към майка си или поне с изпъната ръка докосваше неговата. Жената, която на дневна светлина изглеждаше като горда богиня и по време на караниците ставаше подивяла вълчица, през нощта се превръщаше в дете, търсещо в него сигурност и безопасност.

Изданието се публикува с финансовата помощ
на Министерството на културата на Чешката република

This publication has been supported
by the Ministry of Culture of the Czech Republic