Микровселена от трагични исторически обусловености, разбити сърца, различни мирогледи и култури – това е животът на хората в част от територията на Западна Прусия, белязана от поредните съдбоносни промени в държавността между Полша, Русия и Германия. В изповедите на четиримата персонажи се разкрива неизбежната делничност и една и съща история за невъзможната любов, забранена от закона по време на нацисткия режим. Увлекателната белетристична форма проследява участта на героите, принудени да балансират между предаността и предателството, отдадеността и користта, страха и жертвоготовността. Реализмът се преплита с магия, преживяванията – със съновидения и подвеждаща, лъжлива памет, а читателят потъва в завладяващия сюжет на романа „Транспрусия“ от първата до последната страница.

Пресният гроб на Фрида представлява могилка – утъпкана земя със забит в нея обикновен кръст. Клякам до него. В ръката си държа бялата роза.

Устата ми изрича молитва. Шепна молби до Бога за вечен покой на нейната душа, а мислите ми кръжат около телесното й изображение. Виждам я като момиче от нашето училище, като гимназистка, като чиновничка, като моя любима и боец от полската съпротива. С какво сбърках, че тя посегна на живота си? На своя и на нероденото ни дете? Все така не откривам добър, щастлив изход от ситуацията, в която бяхме попаднали.

Изправям се. Поставям върху гроба бялата роза. Една от тези, които не й донесох на нашите нощни срещи.