Станчо Пенчев е написал превъзходни разкази. Той владее думите, умее да описва картини и хора пестеливо, но точно, като гравьор, знае как да усили простата случка до човешка съдба, знае как да придаде на тези съдби ехтяща библейска образност. Знае къде трябва да започне и къде трябва да свърши разказът. Защото разликата между майстора и занаятчията е в това – дали текстът ще заживее втори живот след последната точка в душата на читателя.
Нещо повече, Станчо Пенчев е от рядката порода на тихите майстори. Той не бие тъпана за щяло и нещяло. Но тъкмо трудът на тези майстори населява с домове и уют обиталището на българската литература.

Деян Енев

„Триада“ е книга-път за вътрешните пътеки на човека във времето и пространството, книга-предчувствие за истинската, неоткрита същност на човека, който още „не се познава и се бои да се опознае“, а според една от притчите e „сноп светлина в димен облак“. Тя е и книга-знание – за знанието, което „някога е било като ядка – единно и хранително за душата“…

Спасимира Ебендорф