„Църква за сънища“ е дебютна за Боян Крачолов. Въпреки това обаче тя представлява зрял и завършен текст, който разкрива оригиналния прозаически талант на своя автор. В тези трудноопределими в жанрово отношение фрагменти Боян Крачолов умело балансира между сюжетността и есеизма, демонстрира способност да изгражда поанта, съчетава иронията и автоиронията със задълбочено послание.
Ани Бурова
Емоционални, романтични, мечтателни, момчешки, на ръба на алегорията и дълбоко в символизма, тези кратки текстове представят един нов автор в българската литература. Жанрът е проза, до такава степен дестилирана от всичко „прозаично“, че в нея е останала преди всичко лиричната приповдигнатост на поезията. Често този тип писане гравитира в устойчива белетристика, но Боян Крачолов съзнателно се съпротивлява срещу това.
Кристин Димитрова
Повече за Боян Крачолов
Боян Руменов Крачолов (р. 1992, София) завършва НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“, специалност „Режисура за драматичен театър“ в класа на проф. Иван Добчев, а понастоящем следва магистратура по философия в Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Сред режисьорските му работи са „Това НЕ Е Хамлет“, „Палата №6“, „Срещу течението на Хъдсън“, откъс от романа „Възвишение“, поставен поради участието му в ателието „Възстановки“ и . . .
