„Успоредни животописи“ на Плутарх съдържа шест нови, неиздавани на български биографични двойки. В житейските истории на персонажите си авторът вплита и модерните идеи на своето време и собственото си верую за онази важна спойка между личностно и обществено благо, която гарантира здравето на държавата и безсмъртието на държавния мъж. Портретите на неговите герои, изправени пред големи житейски обрати и предизвикателства, са поставени на културно-историческата сцена от ранната атинска демокрация до късната римска република.

Освен образец за художествено качество, животописите са и неоценим извор за живота и характера на първите гръцки и римски законодатели (Ликург и Нума, Солон и Публикола), на прославени държавници (Кимон и Лукул, Темистокъл и Камил, Фокион и Катон Млади) и военачалници (Никий и Крас). И колкото по-дълбоко навлиза в реалността на житейските им пътища, толкова по-високо Плутарх поставя стандарта на бъдещата европейска белетристика. Защото големи наративи – от историческите драми на Шекспир до „Животът на безславните мъже“ на Фуко, – следвайки или противопоставяйки се на Плутарховия образен свят, са допринасяли за оформянето на интелектуалните, нравствените и естетическите ценности на съвременната европейска цивилизация.