Палми Ранчев осъществява едно изключително сугестивно упражнение по достоверност. Нещата са точно такива, каквито и са – без украсата на сладката спекула, без смазката и луфта на компромиса. Героят му е самотен сред другите, бих казал „драстично самотен“, но не търпи определение.
Марин Бодаков
Стихът му разчита преди всичко на вътрешния ритъм, внезапния обрат, острия рефлекс.
Иван Методиев
„…улицата на Ранчев е шумна и мръсна (да не кажем – мръснишка), персонажите по нея не са деца и гълъби, а скитници, курви, самотни старци, просякини…“
Пламен Дойнов
Особено ми харесва у Ранчев един важен елемент в нравствената нагласа на лирическия му аз. Той като че ли е вътрешно ангажиран да вади от околността си анонимни късове слово и действие на анонимни хора. И същевременно – не за да ги увековечи, искрено или лицемерно – не ги спасява или „възпява“. Той ги съхранява в комплект с тяхната мимоходност, просто за момент сякаш ловко удебелява оригиналната линия на репликата, състоянието или действието, след което отминава нататък. Ценна психологическа автентичност на важен поет.
Владимир Трендафилов
Повече за Палми Ранчев
Палми Ранчев е роден през 1950 година в София. Негови стихове и разкази са включвани в български и чуждестранни антологии.
