В романа си „Време размирно“ Бронислав Вилдщайн представя епичен разказ за интригуващи, сложни човешки съдби на фона на трудната европейска история от ХХ и ХХI век. Проследяваме живота на няколко поколения от еврейското семейство Брок и свързаното с тях полско семейство Сокул, на които историята не спестява нищо – нито страдания, нито предателства, нито идеологически деформации. Но както отбелязват някои полски литературоведи, книгата може да бъде възприемана и като летопис на изминалото време и опит да бъдат разбрани факторите, оформили съвременна Полша – от кървавите погроми на революциите в Русия през носещия надежда профсъюз „Солидарност“ до наши дни.

С увлекателното си, наситено с богата информация и мъдри внушения повествование, със своите пълнокръвни, психологически подплатени портрети на героите, предвид интелектуалния размах на представяните проблеми и честната гражданска позиция на автора, романът „Време размирно“ е книга, която се чете на един дъх.

Спомените го оплитаха заедно с есенната аура, полепваха по кожата му, всмукваха се в кръвта. Кръжеха в нея като микроби, тровеха го. Трябваше да се отърве от тях, да се очисти. На острова пред него се отваряше страна на свободата. Щеше да остави зад гърба си застиналото завинаги минало, което го затваря в мъртвия си пашкул. Отървал се от него, насочил се към бъдещето, неограничаван от нищо, той щеше да бъде най-сетне друг, този, който би искал да бъде. Ще бъде като Робинзон Крузо, защото пъстрата, анонимна тълпа наоколо няма да го спъва, нито ще го ограничава, а ще бъде само материя, която той ще използва, за да издяла от нея съдбата си.