Романът на Стефан Чапалику „Всеки полудява по свой начин” е трилогия с автобиографичен характер, която проследява паралелно промените в живота на отделния човек и на обществото в Албания през последните петдесет години. Настоящето издание представя първата от трите книги, в която разказвачът е все още дете. То чувства себе си в центъра на вселената – провинциалния роден град Шкодра, или по-точно в центъра на компаса, обхващащ няколко концентрични кръга: родителите му, останалите близки от рода, съседите и приятелите, градските постройки и институции. Отвъд тях се простира „големият свят”, с който ги свързва телевизорът като основна новост в живота на поколения албанци. Стилът на автора е лек, забавен, (само)ироничен, а всичко, което детето-разказвач сякаш не разбира добре, се подразбира отлично от външния читател. Книгата се чете на един дъх и от нея може да се научи много за дългия период от време, в който Албания беше затворена за света.

Вървях към завършване на гимназията и от ден на ден все повече осъзнавах, че живея в града на изгубените надежди. Хората не виждаха вече светлина в края на тунела. Когато си мисля за това сега, след толкова много години, ситуацията ми прилича на положението на албанците през последните дни на Османската империя. Империята беше паднала, а те продължаваха да воюват за нея.

Понеже живеехме изолирано и без никакви отправни точки, не разбирахме колко беше погрознял градът. От ден на ден ставаше все по-малък, свиваше се, смаляваше се анемично, състаряваше се и силите го напускаха. Инерцията на предвоенната цивилизация беше замряла и не можеше да опъне платна нито на сантиметър. Градът беше заседнал в застойни води, не помръдваше нито на йота дори и само колкото да промени облика на пейзажа. Загрозяваха го най-вече хората, не толкова урбанистиката и архитектурата. Новият човек, най-личното творение на Партията, беше едно чудовище, което изяждаше и сдъвкваше ежедневно уникалните личности и типажи на града.

Издаването на това произведение беше подкрепено от ТРАДУКИ, литературна мрежа, в която са включени Федералното министерство за Европа, интеграцията и външните работи на Република Австрия, Министерството на външните работи на Федерална република Германия, Швейцарската културна фондация „Про Хелвеция“, Австрийското сдружение на преводачките и преводачите по възложение на Федералното министерство за изкуство, култура, държавна администрация и спорт на Република Австрия, Гьотеинститут, Словенската агенция за книгата, Министерството на културата на Република Хърватия, ресор „Култура“ в правителството на Княжество Лихтенщайн, Фондацията на Лихтенщайн за култура, Министерството на културата на Република Албания, Министерството на културата и информацията на Република Сърбия, Министерството на културата на Румъния, Министерството на културата на Черна гора, Министерството на културата на Република Северна Македония, Министерството на културата на Република България, Лайпцигският панаир на книгата и фондация „С. Фишер“.