…руско-украинската война, която донесе на Украйна много печал, кардинално промени всички украинци: всичко, с което досега живеехме, всички наши някогашни мечти и емоции станаха за нас маловажни, несъществени, защото нашият народ е принуден сега да отговори на екзистенциалния въпрос: ще съществува ли Украйна, или не, ще останем ли живи, защитавайки независимостта си, или руснаците физически ще унищожат всички нас, нашите деца и внуци, ще унищожат нашата земя и нашия свят, който обичаме; в простора на любовта бе написана и моята книга „За какво мисли човек“, която е приятелски настроена към българския читател и в която има трогателен разказ за обикновения българин Стефан Кърнов от Поморие…

Васил Габор

И отново отдалеч-отдалеч, сякаш от забвението, изплуват забравени звуци и започват да тревожат душата ти и да ти напомнят за миналото време и за хората, които си познавал и обичал на този свят. И ти се връщаш в детството си, светло и чисто, и се къпеш в топлина, и слушаш познатите звуци, които долитат отвън и се чуват в къщата. Чуваш как се ражда денят и как угасва, чуваш гласовете на родителите си и на съседите си, на птиците и дърветата, чуваш шепота на дъжда и квакането на жабите.

(из „Сградата на самотния човек днес“)

Сякаш вятърът продължава да гони по света неспокойната му душа. А същевременно поетът не бърза за никъде. Внимателно изучава света и знае много интересни неща за дърветата и растенията, птиците и зверовете, звуците и ароматите. Той възприема всичко като Божи дар и се радва на всичко, и се удивлява като първобитен човек и когато започне да пее, гласът му остава дълбоко в душата…

(из „Самотната къща с хряна“)

This book has been published with the support
of the Translate Ukraine Translation Program

Изданието се публикува с подкрепата на
Програмата за литературни преводи „Translate Ukraine“