Лято е, в Созопол сме, но едно след друго се редят апокалиптични събития, за които получаваме само намеци, не и обяснения, в добрите традиции на фантастичната литература. А главната героиня, в своята дезориентация и автоагресия, е ту цинично дистанцирана, ту трогателно ранима и безпомощна. „Записки на свинята“ е от онези щастливи книги, които ще произведат лаф: за капаците на шахтите, под които се крие каквото си поискаш. Прочетете и ще разберете.
Ангел Игов
Антиутопия?! Или биотопия, тоест нещо живо и действително?! Ако погледнем политически – и първото, и второто, ако погледнем жанрово – само първото. Интересна е интуицията на авторката: още преди да започне т. нар. „Българска пролет“, тя описва почти същите събития в София и в страната. Това говори за таланта на Ина Вълчанова да усеща обществените настроения, да ги напипва и разказва – нещо, което не се среща често в съвременната родна литература, повече самовлюбена, отколкото социално чувствителна. Прибавям към това достойнство на ръкописа и увлекателния разказ, красивия език, неочакваните обрати…
Митко Новков
Повече за Ина Вълчанова
Ина Вълчанова е автор на романа „Потъването на Созопол“, номиниран в конкурса на Корпорация „Развитие“ за непубликуван текст през 2006 година. Сценарият, който написва по него заедно с режисьора Костадин Бонев, получава „Златна роза“ за сценарий на Фестивала на българското кино през 2014 година. Втората ѝ книга „Записки на свинята“ през 2013 година е номинирана за наградата „Хеликон“. Третият ѝ . . .
