ЕРГО » Книги »

Живея другаде

Корица на Живея другаде, от Камен Костов

Стихосбирката на Камен Костов „Живея другаде“ е наистина книга, която поетът е писал като книгата на живота си. Поезията на Камен Костов ни среща с един лирически Аз, който за първи път в българската поезия, опоетизирайки романтиката на интимното, открито разграничава духовното от бездуховното и нарича греховното с истинското му име, и то позовавайки се на личната житейска равносметка и говорейки в първо лице.

Маргарит Жеков

въпреки над 40-годишната ни дружба едва сега разбирам че неговите занимания с поезия са били неотменна част от начина му на изразяване… познавам театралното му творчество и когато стиховете му са вече пред очите ми започвам да свързвам изказаното чрез сцената с изповедта чрез словото на една и съща артистична личност… впечатлява последователността на характера и собствените идеи… онова което не е заявил от сцената се е изляло в поетически опуси които надживяват мимолетния свят на театъра… много вярвам че събраното в тази книга ще срещне разбирането а и вълнението на читателите не само от неговото поколение

владимир бурилков

сега съм любопитство и мълчание
прикрито взиране във израза на другите
изцъклената памет ниже тягостно
картините на ярост и безсилие
надеждата припаднала е жадна
в пресъхналия извор на живота
препъвам се в оградите на времето
не виждам път –
жадувам изцеление

скоро
на Shirley

живея живея
и се отдалечавам
скоро никого няма да познавам
скоро нищичко няма да знам
още малко още малко
и ще се събуждам усмихнат
защото всичко ще бъде почуда
и ще открия аромата на цветовете
и цвета на ароматите
и хората ще ме гледат в почуда
защото ще позная чудото
постепенно ще забравя че съм човек
още малко още малко
скоро

Хр. Карастоянов
(двайсет години по-късно)

по покриви не се катерим вече
катерим се по късни кариери
забравяме оназ красива дъхавост
на слезлите в краката ни съзвездия
от дюли от смокини и хинап
не плаши ме ръмженето на кучето
в оттатъшния неизвестен двор
до мен са хората
но странно се изгубват те
в това неистово прииждане на клоните
в което аз потапям страховете си
сега изплувал вече на вълните му
за да усетя полъха забравен
на стихналия в мен
старинен
двор

на Мира

на стиховете пак ще се облегна
с надежда в утрешното да прогледна
и да прозра неведомия смисъл
какво все още аз не съм написал
какво все още аз не съм изрекъл
кого все още аз не съм обрекъл
единствено май в преизподнята не съм се врекъл

не съм ли
сън ли
са лазурните ливади
в които лутахме се като млади
вторачени в миражните наслади
и недокоснати от кротост и смирение

и ненамерил нийде утешение
пристъпвам с натежалите нозе
съмнение и грях не ме гризе
макар и уморен не ме превзе
на отчаянието ласката чаровна
все тъй люлее ме утехата греховна
да срещна обич мъчна и върховна
и да потъна в нежните дъбрави
изплувал над въртопи и забрави
за да прозра неведомия смисъл

пък кой каквото ще да е орисал

на Бо

достатъчно ми е
това разпятие
на мисъл и живот
да късам по едно цветята
на оправданието
че осмислям себе си
да срещам хората
които са слънца
и изпаряват моята тревога
оплютата ми нежност
да пречистват
като надежда
да се ражда изгревът

Повече за Камен Костов

Снимка на Камен Костов

Камен Костов завършва драматична, кино- и телевизионна режисура във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов”. Автор е на програмата „Език Театър”, учредител и председател на Сдружение „Гаврош+”.

Do NOT follow this link or you will be banned from the site!

Този сайт използва бисквитки (cookies). Запознайте се с политиката ни за поверителност

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close