Поетичен калейдоскоп на живите и мъртвите, една стихотворна равносметка за това, което сме, и за другото, което ще станем.
„Дълго гледах на вас
като на стадо маймуни,
които все се боричкат
около някакъв огън, който
изобщо не е бил запален от тях и бездруго
накрая ще угасне от само себе си.
Ала огънят бе стъпкан,
а пламъците – потушени, за да
се изразя по-поетично,
и се оказа, че човешкият живот е безценен…
Кажи ми: нима не изпаднахте
в другата крайност?
Нима е случайно, че вечният живот
е напоследък целта ви?“