Пловдив – Европейска столица на културата 2019

Драги приятели и почитатели, за нас е удоволствие да ви съобщим, че по време на традиционния Пролетен базар на книгата през месец май 2019 г. и във връзка с инициативата „Пловдив – Европейска столица на културата 2019“ наш гост ще бъде чешкият писател Мартин Ришави, който ще представи пред четящата публика в София и Пловдив своя хумористичен роман „Врач“. Очаквайте скоро повече подробности за датите и часовете на събитията. С подкрепата на Чешкия литературен център!

Мартин Ришави (1967, Прага) завършва биология в Природонаучния факултет на Карловия университет и сценаристика и драматургия в Академията за филмово изкуство в Прага (FAMU). От 2009 до 2016 г. е ръководител на катедра „Сценаристика и драматургия“ във FAMU, а в момента работи в нея като асистент. Автор е на редица документални филми, свързани със Сибир („Афонка повече не иска да пасе северни елени“, „Мечешките острови“ или „Слепият Гъливер“ и др.) и Виетнам („Кой ще ме научи половин знак“ и др.). Режисьор е на пълнометражния филм „Плаването“. Като прозаик дебютира с „Горски пешеходци“ (с подзаглавие „Джобна сага“), романите му „Пътища към Сибир“ (2008) и „Врач“ (2010) печелят престижната чешка литературна награда „Магнезия литера“. Романът „Врач“ е отличен също с наградата „Йозеф Шкворецки“ и излиза на немски език.

Централният персонаж в романа на Мартин Ришави „Врач“, включващ всъщност две самостойни, но сходни като стилистика и литературна стойност повести, е бивш театрален режисьор, преминал през редица регионални и експериментални театри, който понастоящем работи като диспечер в московските комунални услуги. Пречистващият поток на речта, непрекъснатият трагикомичен монолог за абсурдността, която постоянно режисира човешките съдби на житейската сцена не само в Русия, а и по света, спонтанно се превръща в „постановката на живота му“.

Всички велики артисти стават съдове, в които героят влиза и известно време се подвизава в тях. Следователно не аз влизам в героя, а героят влиза в мен. Ставал съм свидетел на това явление, затова знам за какво говоря, а ориенталците направо се упражняват за целта, за да може Бог, крачейки около театъра, да закопнее да влезе. А богове много, влизат в актьорите неочаквано и актьорът после дори не помни какво е правил и защо и как. Не може да си спомни, защото не той е движил нещата! А най-големият ужас на актьорския занаят е в това, че и след такова посещение трябва да играеш същото представление отново, дори когато Бог не идва, а на теб ти е неудобно. Правиш всичко както всеки път и знаеш, че е мъртво. И така си осъден на вечна носталгия по такива моменти и ги очакваш, всъщност заради тях продължаваш с актьорската професия. Впрочем същото се случва и когато в живота ни се появят хора, обсебени от Бога…

…когато пишеш в рима и ритъм, се докосваш до вибрациите, които те отвеждат до естествения образ на света, сещаш се. Измества се събирателната точка, при някого малко, при друг – още по-малко, но винаги действително. Някои така си пишат ли, пишат, може би дори вече нищо не очакват, и изведнъж им се случва, да кажем на шейсет години, да се докоснат до пророческото ниво. Защото на всички ни е дадено. Всички виждат естествения свят, всъщност всички го виждат още от детство. Всеки го познава, знае за него и работи с него, само дето социално предопределеният начин на възприемане на света сваля вниманието ти от това ниво и настройва в теб различни банални образи. В това се състои и насилието, принуждаващо хората да виждат и назовават всичко еднакво, поради някакви си прагматични съображения, което нашият вътрешен диалог тъпо потвърждава: виждам стълб, казвам стълб, значи това е стълб, и то става стълб. Макар че детето знае, че този стълб може да е каквото си поиска и дори успява да се разбере за това с връстниците си.

Спасителят в ръжта, това съм аз, последната защитна линия, хандбалният вратар, какъвто винаги съм бил. Макар днес вече да разбирам колко гнусна е тази книга по същество. Но не поради зъл умисъл на автора, Селинджър просто така го е усещал. Но това, че напълно спрял да пише, очевидно означава, че и той нещо е усетил. Защото книгата е възпитала няколко поколения младежи на двата бряга на океана, тук и отвъд… Така че трябва да се внимава за щастливото завръщане и да не се сключват договори с неорганични същества при фаустовски условия, защото после ставаш затворник на магически свят и никой вече не може да ти помогне. Освен това в живота настъпват моменти, когато магическите способности не ти вършат никаква работа, което е особено очевидно преди всеки наистина важен житейски скок: това, че си маг, ти дава редица възможности и техники, но така или иначе всяко твое решение трябва да бъде решение единствено на любовта, иначе си загубен.

Превод от чешки Маргарита Руменова