ЕРГО » Събития

Представяне на „Недоказуемо, неотменимо“ от Дмитрий Кленовски

Фрагмент от корицата на „Недоказуемо, неотменимо“ от Дмитрий Кленовски

 

 

Представяне на двуезичното издание
с избрана поезия
„Недоказуемо, неотменимо“ от Дмитрий Кленовски

 

Драги приятели и почитатели,

Каним Ви на представянето на двуезичното издание с избрана поезия на Дмитрий Кленовски „Недоказуемо, неотменимо“. Събитието ще се състои на 23 януари, четвъртък, от 18 часа в клуб „Журналист“ (ул. „Граф Игнатиев“ № 4). Книгата ще представи проф. д-р Магдалена Костова-Панайотова, а преводачът Владимир Морзоханов ще говори за преводаческия си опит и ще сподели малко известни подробности от живота и съдбата на руския поет и дисидент Дмитрий Кленовски.

Дмитрий Йосифович Кленовски (Крачковски) е роден на 24 септември 1892 г. в Петербург в семейство на художници. Един от най-големите руски емиграционни поети, почти напълно непознат у нас, чието творчество се отличава с високата си духовност и класическо съвършенство на формата. Приживе Дмитрий Кленовски остава почти непознат за любителите на поезията в СССР. Малко негови стихове – на хартия или магнетофонна лента – стигат до родината му. Толкова повече го радват редките отзиви оттам. Едва след 1990 г. негови творби се публикуват в Русия – повече от 70 години след първата му книга. Пълното издание на стихотворенията му е осъществено през 2011 г. от издателство „Водолей“, Москва. По това издание е подготвена и тази книга.

Поетът говори ясно и откровено за своята вяра, за съмненията си, за досега си до трансцендентното, за любовта си. Традиционни и не твърде разнообразни по форма, стиховете му – най-често четиристишни строфи, неоригинални римни схеми и размери (дори логаедите му са еднотипни) – са изпълнени с толкова интензивен и автентичен духовен живот, тонът им е толкова непринуден, образните и езиковите му находки са тъй свежи и органични, че читателят е благодарно увлечен от този разговор – сериозен и ведър, остър и деликатен, безкомпромисен и милосърден. Умира през 1976 г. в Траунщайн, Германия.

60

Замяука ли вънка котка,
ако можеш ѝ помогни
да се сгрее – и с мляко топло
до котлона я нахрани.

Тътри ли се хлапе печално,
весел нож ти му подари –
пушка дървена и пищялка
с него да си измайстори.

Щом девойка в зори се свие
тихо в теб – тъй деца мълчат,
от игра морни – преведи я
през житейския труден път.

Туй е всичко, което можеш
стори Господу за хвала.
То е малко и много. То е
като цвете върху скала.

(1948)

324

За тайната на битието
да поговорим малко пак.

Да, никой няма да докрета
до съкровения й праг,
да, примирили сме се вече
с това, че вечния й код
духът жадуващ е обречен
да не открие в тоз живот –
но колко радостно това е,
как е спокойно с мисълта,
как важно е за нас да знаем,
че все пак съществува тя!

(1968)

414: Вяра

Тъй всичко я оспорва, че хабиш
си времето, обсъждайки я даже!
Как би могъл да я онагледиш,
да я разкриеш точно и докажеш?

Но жива е у тебе тя все пак –
непроумяно чудо, избуяло
незнайно откъде, незнайно как,
като трева, растяща през асфалта.

Без име, мълком я носи, разбрал,
че не е всичко тука обяснимо,
но с чувство, че си прав, изпълнен цял –
недоказуемо, неотменимо.

(1972)


С подкрепата на Програма „Транскрипт“ при Фондация „Михаил Прохоров“
Превод от руски, съставителство, бележки и рисунки Владимир Морзоханов
Оформление и дизайн Илко Грънчаров
352 стр., цена 20,00 лв.
ISBN 978-619-7392-28-9

Издателство Ерго

Този сайт използва бисквитки (cookies). Запознайте се с политиката ни за поверителност

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close