Култ (2021)
В едно затънтено градче в Карпатите пристига младият учител-стажант по биология Юрко Банзай. Той е почитател на ъндърграунд културата, халюциногенните гъби, Джими Хендрикс и леките наркотици.
Вкусовете на живота (2021)
Във „Вкусовете на живота“ (2013) героини са майките, лелите, бабите… Голяма част от действието се развива в кухнята, с аромати и вкусове, но смесени с вкусовете на живота, понеже идват от историята и културното наследство. Атрактивен, емоционален роман, следващ стъпките на „Истанбул беше една приказка“.
Черните обувки (2021)
Тази книга е твърде лична. Думите в нея са така сгъстени от напрежение, че една да махнеш или да добавиш, ще стане късо и ще изпепели преживявания свят.
Завръщане в „Зелената котка“ (2021)
Качествена проза, увлекателно разказани истории, забавни моменти, луди герои и свежи приключения – всичкото това написано от сърце и душа с безапелационно писателско майсторство.
Игри на реалност (2021)
Една неполитизирана и магическа книга за комунизма и посткомунизма през погледа на главната героиня, минаваща през житейските етапи на дете и тийнейджърка.
Византийският султан (2021)
Според официалната история на Византия император Константин XI Палеолог загива в бой при крепостните стени на столицата си, докато се сражава с меч в ръка срещу османците.
Спи с мен (2021)
Ясена Юрукова е млада жена със скучен живот – творчески блокаж, еднообразна преподавателска кариера… Освен това спи с предишните си гаджета, към които не изпитва никакви чувства. Тя иска нещо ново и вълнуващо, но съдбата я изненадва, като ѝ поднася старите ѝ любови. Явор и Янчо са толкова различни, но и толкова подобни, зарязали я съответно преди единайсет и седем . . .
Матео остана без работа (2021)
„Матео остана без работа“ е органично цяло от три части: 24 кратки разказа, кратък роман или новела, послеслов.
Щайнер или Какво правихме (2021)
Все повече си мисля, че успях да премина през много от трудностите в живота, защото в тези прекрасни мигове, когато мама танцуваше с мен из стаята, тя успя да омагьоса завинаги в мен голямо спокойствие и вяра в това, че на света има много щастие.
Кварталът на погрешните избори (2021)
В „Кварталът на погрешните избори“ Марио Леви ни представя историите на хора, направили „погрешен“ избор по своя житейски път и безропотно носещи кръста на съдбата си.
Невинни (2020)
Романът на Дияна Боева „Невинни“ е продължение на „Писма за оригами“ и ни пренася в една по-нова епоха – 90-те на миналия век: произтичащите от Лукановата зима мракобесни времена.
Моят танк (2020)
Почти всички действащи лица в романа са действителни личности; действителни са местата, датите, дори часовете на събитията.
Събуждане в Шибуя (2020)
Когато седемнайсетгодишната Яна се озовава в бленуваното Токио, ѝ се иска да остане тук завинаги. Бързо се убеждава какви необозрими последици може да има желанието ѝ. Оказва се затворена в магичния кръг на оживения квартал на удоволствията Шибуя.
След последната война (2020)
„След последната война“ е вторият роман на Бенедек Тот, един от най-отличимите унгарски автори от новото поколение. Увлекателна, задъхана проза, дистопия с елементи на екшън, фантастика, хорър и митологични препратки.
Теория на чудатостите (2020)
„Теория на чудатостите“ описва няколко месеца от живота на пражката академичка Ада, която във фиктивен научен институт изследва взаимността на човешките симпатии. Наближава краят на света, който според някои трябва да настъпи през декември 2012 г.
Твой син Хъкълбери Фин (2020)
„Твой син Хъкълбери Фин“ е книга за живота, смъртта и търсенето на собствената идентичност, роман за порастването или за отказа да се порасне, роман за отношенията между баща и син, любовен роман, и не на последно място – роман за дрогата и борбата със зависимостта.
Кварталът (2020)
В „Кварталът“ засега са представени десет обитатели, но амбициозният проект на автора предвижда да станат четирийсет. Всички носят имената на известни творци – Пол Валери, Анри Мишо, Бертолт Брехт, Роберто Хуарос, Карл Краус, Итало Калвино, Роберт Валзер, Анри Бретон, Емануел Сведенборг и Томас Елиът. С препратки към стила, умонастроенията и поведението на реалните им съименници Гонсало М. Тавареш изразява с . . .
Жената мислител (2020)
Сюжетът на романа „Жената мислител“ се фокусира върху срещата на философ и жена пианистка, както и отношенията им с неколцина хора от тяхното обкръжение.
Сърца от стомана (2019)
2041-ва. България е световна икономическа сила, обществото ѝ е богато и мирно. Няма престъпления и насилие, затворите са празни.
Спомни си за царя (2019)
В своя роман „Спомни си за царя“ словашкият писател Антон Хикиш описва българския владетел Фердинанд от началото на ХХ век. Разказът започва през 1906 г., когато в княжеския двор в София пристига младият словак Антон Х., току-що завършил Академията по ориенталистика във Виена. Българският владетел е странна птица. Фердинанд е от рода Сакс-Кобург-Гота, развъдник на тогавашните европейски владетели. Кобургите са . . .
На пост (2019)
Винаги съм смятал, че добавянето на някакво определение към жанра „роман“ е белег на претенциозност. „Вместо роман“, „вулгарен роман“, „роман на чувствата“… Но в случая няма как да не нарека „На пост“ вертикален роман. Защото той е прицелен нагоре. Изправен е като лествица, чийто горен край се губи в сиянието на небесата. Текстът е излят – като камбана, като изповед, . . .
само ЖЕСТОКО седя (2019)
Лято е в тази книга, дори и природата да не го изтъква, дори и цветята да са само едва напъпили или отдавна вече прецъфтели. Лято е в тази книга, тъй като светлината на лятото е запалена: веднъж пронизително остра, друг път смрачена от буреносни облаци, и същевременно – магична, светлина, която обезсилва часовника и компаса, събира без усилие разделеното във . . .
Врач (2018)
Централният персонаж в романа на Мартин Ришави „Врач“, включващ всъщност две самостойни, но сходни като стилистика и литературна стойност повести, е бивш театрален режисьор, преминал през редица регионални и експериментални театри, който понастоящем работи като диспечер в московските комунални услуги. Пречистващият поток на речта, непрекъснатият трагикомичен монолог за абсурдността, която постоянно режисира човешките съдби на житейската сцена не само в . . .
Дон Сегундо Сомбра (2018)
„Дон Сегундо Сомбра“ е произведението, на което авторът дължи славата си. Романът е представител на плодородната в аржентинската традиция литература за гаучото.
Дяволина (2018)
Главен герой в романа „Дяволина“ е Максим Горки. Авторът го описва като велик писател, но също и като крайно противоречива личност, която спасява от сталинския терор много хора и в същото време пише пламенни просталински статии. Възниква въпросът – може ли първото да бъде оправдание за второто?
Когато светът беше невинен (2018)
„Когато светът беше невинен“ продължава темата за детството от първите два романа на Йоана Първулеску чрез своеобразно пътуване във времето, като в поредица от свързани тематично глави проследяваме различни случки и приключения на разказвачката Ана като малко момиче в Брашов по времето на комунизма. Книгата се фокусира върху живота на едно семейство – това на Ана в един свят, изпълнен . . .
Клада (2017)
„Клада“ е историята на тринадесетгодишно момиче в неназован град, в една неназована източноевропейска страна, което остава сираче и нещастният обрат в съдбата му съвпада с периода на рухването на диктатурата, от която е пострадало цялото семейство. Баба ѝ я намира в интерната за сираци и я взема със себе си. Ежедневието на героинята е изпълнено с фантазия и обикновени мечти, . . .
Небето няма дъно (2017)
„Небето няма дъно“ е последната книга на Хана Андроникова, която коренно се отличава от предишните ѝ творби. Книгата е до голяма степен автобиографична. Емоционални житейски събития стават импулс за неочаквано пътешествие, по време на което историята и разказвачът претърпяват трансформации. Книгата се превръща в пътуване, а пътешествието в пространството е метафора на пътуването до най-отдалечените кътчета на душата. Границата между . . .
Дефект (2017)
Загубени в прехода от социалистическо (комунистическо) общество към демокрация от източноевропейски тип, персонажите от румънския роман „Дефект“ опитват да намерят себе си в собствената си страна и извън нея. Техните пътешествия на три континента в търсене на по-добро бъдеще маркират основните емиграционни дестинации и за българите – Германия, Италия, Канада, Австралия. Тези миграции не са безпроблемни за тях, като залог и жертва . . .
Лед (2017)
Действието на романа „Лед“ се развива в алтернативна действителност: 1924 година, Първата световна война не се е състояла, в Петербург властва Всерусийският император, Кралство Полша е все така замразено под властта на източния деспот и остава в Бел епок. Неотдавна е паднал Тунгуският метеорит, във Варшава, скована от лед, посред лято вилнеят снежни бури, по улиците шестват лютите – неземните . . .
Полезни връзки
