Как един войник, фотограф, духовен ученик, поет преживява собствената си индивидуалност в един дистопичен и неантропоцентричен свят, където едни и същи капани дебнат заека, лисицата, човека? Свят, в който войната, човешкият провал, жестокостта, състраданието, надеждата не се поддават на (фото)обективиране. Свят, в който вече сме били човеци и най-сетне можем да бъдем нещо друго. И това е повече от очевидно. . . .
Поезията се движи между фрагмента, миниатюрата и сюрреалната приказка, като изследва раната, липсата и възстановяването.
Стихознаменията в тази книга повдигат булото на привидно логичното и рационалното, за да открият картината на неподозиран сблъсък между сили, реалности и светове…
Книгата „Псалми“ съдържа общо 77 избрани стихотворения от почти всички книги на автора, писани в период от 35 години.
„Гелдберг вариации“ са своеобразно стилистично откритие и риск, поет от Ева Липска – да отвори широко пространство в книгата, позволяващо да се спестят пословичните баналности, изобилието от персонажи или пълнежни фабули.
„Антология на украинската класическа литература: 1798 – 1865“ проследява пътя на едно национално възраждане през призмата на поезията, лиро-епоса и белетристиката.
„Небесна пантомима“ е първата преводна книга на македонския поет Зоран Анчевски, който на практика е непознат за българските читатели. Поезията му е „бяло петно“ в познаването на съвременната македонска литература, тъй като Анчевски е изключителен поет, той е авторитетно име както в родината си, така и в международен план. Книгата представя най-доброто от поезията му.
Поезията в книгата на Росен Кукушев е ярка, чувствена, ерудирана, движи се свободно между времена и пространства.
„Това е поезия, която не се страхува да бъде и екзистенциална, и етична.“ Амелия Личева
В тази „морска книга“ всяко стихотворение е реалност, подредена и самоподредила се.
Книгата съдържа 10 цикъла, които до голяма степен отразяват творческия път на автора, като се започва още от юношеските му творби.
Но ако едно стихотворение наистина се е получило, значи то знае повече от своя автор. Какво има в моите стихотворения?
В стиховете на Ян Полковски ясно е изразена грижата за европейското културно наследство, заплашено от поругаване, разпиляване или съзнателно унищожаване в името на идеологията на нихилизма.
Гьоко Здравески е един от ярките представители на средното поколение поети в Република Северна Македония и е добре познат на съвременната литературна сцена в родината му, а и извън нея.
В „Движение“ авторът организира стихотворенията по дните от седмицата, придавайки по-плътна наративна динамика на ежедневието, на движението само по себе си.
Жак Превер обясни как се рисува портрет на птица, а Владислав Христов е научил това много добре. Книгата му е доказателство, че пътят на птиците може да донесе красота и знание, утеха и надежда, но най-вече урок по спокойствие и мир.
Не от вчера Роман Кисьов отдава огромно символно значение на епитафията, възприемана от него като откриване на път към живота след смъртта, на път към възкресението посредством присъединяването към Вожда на Силите на Светлината. С
Съставител Роман Кисьов, рецензенти Калин Донков, доц. д-р Иван Христов.
В чудесните стихове, с които Славица Гаджова Свидерска картографира себе си, откриваме целия свят. – Владимир Левчев
Избрани стихове и проза – двуезично издание в подбор и превод от Владимир Морзоханов.
Голяма част от стихотворенията в „Чуден свят“ са препратки, посвещения, „разговори“ със съвременни български и европейски поети, които Миндова е превеждала.
Стихотворенията спират вниманието ни върху човешката тревожност, върху бягството от една действителност към друга, върху ранимостта на човешката душа. Чуваме поетичен глас, който се вслушва в паметта и показва как може да се придава неочаквано друг живот на важните моменти – онези, които ни променят.
В „Китула“, десетата поред стихосбирка на Есад Бабачич, авторът разкрива празните идеали, лъжливите илюзии и смятаната за табу интимност на обществото.
Поезия, изградена от естествени материали. Отглеждане на смисъл без изкуствено наторяване. Запазване на чувството без консерванти. Ефирен полъх на думи над минало и настояще. Вселена за завръщане.
Сборникът „Плюм“, в който с най-голяма сила проличава основната тема в творчеството на Мишо – отказът от всекидневната реалност, – съдържа текстове в проза, стихотворения и две драми.
Последната (засега) книга на Роман Кисьов „Светът на думите“ включва 61 избрани и нови стихотворения, придружени от 13 негови авторски черно-бели фотографии, които чудесно допълват стиховете.
Книгата на Живка Симова създава специфично лирическо пространство, в което двата цикъла „Световете ни“ и „Времената ни“ внушават имплицитно желание за подреждане на хаоса чрез проекциите на реалното и универсалното.
С „Магистрала номер две“ Даниел Калабрезе се утвърждава като един от най-завършените и изключителни поетични творци на нашето време.
„Калейдоскоп“ е заглавието на дебютната поетична книга на Велина Баева, в която ще откриете 35 късометражни истории, всяка от които илюстрирана в характерния стил на Борислава Караджова (@borislavamadeit).
„Като се събудих бях Бог.“ Стиховете в тази книга драскат като камъче в обувката на читателя.
Ще напиша кратко стихотворение, / колкото един живот. / Рими за грешки / и смешни прозрения, / събрани / в хартиен вързоп.
Книгата „Насън и наяве“ съдържа 92 кратки истории в хибридния жанр поетична проза, като някъде прозата преобладава, другаде поетичният заряд в текстовете е по-силен.
Книгата съдържа 50 авторски рисунки с туш и източна четка (суми-е), поезия и кратка проза.
Димана Иванова се отличава не толкова с техниката си на писане, колкото с тематичните територии, в които навлиза.
В тази по-различна моя стихосбирка този път съжителстват всички нюанси на битието – любовни и еротични стихотворения, стихотворения за смъртта на майката, за смъртта на приятелствата, както и стихотворения за плагиаторите и епигоните, за двата края на обществената стълбица и за духовното призвание на човека.
„Ние – същите“ е промислен наслов, както е при другите книги на Огняна Свиленова/Свилина.
Поетическият свят на Мартиновски е лиричен, нежен, съчувствен, филантропски и философски.
Поезията преди всичко е извисено състояние на духа и в същия смисъл спокойно мога да се доверя на досегашните поетически книги на поетесата, които съм чела: фините частици поезия в тях заслужават развълнуваното ми „Да“ на читател.
Ако човек е живял дълго в очакване на красива поезия, то за такъв читател е дошъл светлият миг на запознанство със стихосбирката „Паралелни вселени“.
Велизар Николов знаеше, че е голям – и не му пукаше от нищо. Беше изпил и изплакал своето.
„Поетът, скъпи мои, си записва, за да помни, че е човек“.
Новата книга на Владислав Христов възпира залеза на съвременната българска поема. Авторът ни показва мощно метафорично мислене, което задвижва модернистката центрофуга за производство на смисъл. Текстовете са спомен за онези изстъпления на модернизма, които ни свързват с небесата – спомен и желание за красота, невъзможност, за щурм в промяната на съзнанието. Марин Бодаков В поемите си Владислав Христов създава поетически . . .
Милка Стоянова е от поетите, които не афишират себе си често, не дирят да публикуват навсякъде, където е възможно, да участват във всеки конкурс, наумил си да закрепи през изкуството собствен авторитет. Не, тя е прибран поет – може би каквито трябва да бъдат истинските поети, – поет, който тихо, но с постоянство гради своите стихове, своето поетическо битие. „Крайбрежен . . .
През 1555 г. френският лекар и астролог Мишел дьо Нострадам издава своите четиристишия „Предсказания“. Близо пет века по-късно Нели Лишковска се осмелява да създаде поетична мистификация с нови видения от бъдещето под формата на тристишия и със заглавие „Предсказания 2020“. „Предсказания“-та на Нели Лишковска пленяват с календарно разписана енигматичност. Под прикритието на обективното време във всяко гнездо с определена дата . . .
С Вациетис започна много важен етап в развитието на следвоенната латвийска поезия… Той внася в нея една очовечена реалност, активна гражданска поезия, съзнание за човека като съставна част, но и като суверенно същество, жажда за нравствено извисяване – съчетани ту с топъл, светъл лиризъм и елегичност, ту с полемичен нерв, ту с остроумна парадоксалност или рязък сарказъм, което я очертава . . .
Домбровски не създава поетически ребуси. Не превръща стихотворението в партия пинг-понг. Подбира внимателно думите, защото вярва в интимната връзка на езика с действителността. Вярва, че езикът е форма на съществуване, а думите са по един реален начин подплатени с опит. И има чувството, че дългът на поета е да очиства от шумовете това съзвучие и да го укрепва. Това не . . .
Който се опита да раздели „Отворени възможности“, тази цялостна поетическа отливка на Цвета Делчева, на отделни заглавия, теми, мотиви, обеми, жанрове, стилове, цикли и подцикли, дори родове, наполовина ще се лиши от възможностите, които отваря стихосбирката. Който се подведе да я чете само литературно, без да види срещата на изкуствата в нея, ще съкрати още възможностите. Съзнателно бягаща от институциите . . .
Навярно словенският словесен артист Изток Осойник в предишния си живот е бил птица присмехулник, защото в днешното си земно проявление е зареден с толкова ирония, самоирония и сарказъм, на която са способни само поети, самонамигващи си скептично, щом се погледнат в огледалото. Затова в тези стихове чуваме как топлата му славянска душа понякога пее като голям маслинов присмехулник – хипар . . .
Владислав Христов е един от най-издържаните, последователни и съдържателни съвременни български поети, които в нюанса, във финото, едва незабележимо изменение търси и открива поетическото настроение и въздействие. Бих оприличил тази негова книга на тушова рисунка – едно движение на ръката, но овладяно до съвършенство и ето го стихът! Митко Новков „Комореби“ е най-добрата сбирка от мигновения на Владислав Христов. Тя . . .
Приживе Дмитрий Кленовски остава почти непознат за любителите на поезията в СССР. Малко негови стихове – на хартия или магнетофонна лента – стигат до родината му. Толкова повече го радват редките отзиви оттам. Едва след 1990 г. негови творби се публикуват в Русия – повече от 70 години след първата му книга. Пълното издание на стихотворенията му е осъществено през . . .
Този сайт използва бисквитки (cookies). Запознайте се с политиката ни за поверителност
The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.
