С Вациетис започна много важен етап в развитието на следвоенната латвийска поезия… Той внася в нея една очовечена реалност, активна гражданска поезия, съзнание за човека като съставна част, но и като суверенно същество, жажда за нравствено извисяване – съчетани ту с топъл, светъл лиризъм и елегичност, ту с полемичен нерв, ту с остроумна парадоксалност или рязък сарказъм, което я очертава . . .
Домбровски не създава поетически ребуси. Не превръща стихотворението в партия пинг-понг. Подбира внимателно думите, защото вярва в интимната връзка на езика с действителността. Вярва, че езикът е форма на съществуване, а думите са по един реален начин подплатени с опит. И има чувството, че дългът на поета е да очиства от шумовете това съзвучие и да го укрепва. Това не . . .
Който се опита да раздели „Отворени възможности“, тази цялостна поетическа отливка на Цвета Делчева, на отделни заглавия, теми, мотиви, обеми, жанрове, стилове, цикли и подцикли, дори родове, наполовина ще се лиши от възможностите, които отваря стихосбирката. Който се подведе да я чете само литературно, без да види срещата на изкуствата в нея, ще съкрати още възможностите. Съзнателно бягаща от институциите . . .
Навярно словенският словесен артист Изток Осойник в предишния си живот е бил птица присмехулник, защото в днешното си земно проявление е зареден с толкова ирония, самоирония и сарказъм, на която са способни само поети, самонамигващи си скептично, щом се погледнат в огледалото. Затова в тези стихове чуваме как топлата му славянска душа понякога пее като голям маслинов присмехулник – хипар . . .
Владислав Христов е един от най-издържаните, последователни и съдържателни съвременни български поети, които в нюанса, във финото, едва незабележимо изменение търси и открива поетическото настроение и въздействие. Бих оприличил тази негова книга на тушова рисунка – едно движение на ръката, но овладяно до съвършенство и ето го стихът! Митко Новков „Комореби“ е най-добрата сбирка от мигновения на Владислав Христов. Тя . . .
Приживе Дмитрий Кленовски остава почти непознат за любителите на поезията в СССР. Малко негови стихове – на хартия или магнетофонна лента – стигат до родината му. Толкова повече го радват редките отзиви оттам. Едва след 1990 г. негови творби се публикуват в Русия – повече от 70 години след първата му книга. Пълното издание на стихотворенията му е осъществено през . . .
„Аквариум“ съдържа четири цикъла с общо четиридесет и две стихотворения. Темите варират от съвършената житейска абстракция до най-съкровените човешки връзки. Важен акцент в поезията на Зита Ижо е загубата на идентичността при опита на жената да изследва и разшири границите на своята социална и сексуална екзистенция. Друг съществен момент е неумолимото и безстрастно изобразяване на трагедията на търпящите крах човешки . . .
Обикновено причисляват Толнаи към авангардните поети, но е невъзможно да се каже като представител на кое точно течение бихме могли да го оприличим. Той по-скоро прилича на онези творци, впрочем също в центъра на неговото полезрение и интереси, които, дълбоко пропити от големите духовни течения на епохата си, дори поддържащи тесни връзки с представителите на определящите трендове, в собствения си . . .
Поетическият свят на Фима Клетникова е богата мозайка от преживявания, опитности, идеи. В него свой лиричен изказ намират и интимността на любовта, и самотата, и болката от загубата и изгубения рай, и метафизичната вглъбеност и обръщане към феномена на съществуването в дълбоко и смирено единство с природата и Бога…
„Бог в очакване на дилъра“ на Бистра Величкова е болезнен и суров калейдоскоп на съвременността ни, побрал множество стъкълца, всяко от които е запечатало късче от многопластовия сюжет на живота, нечия пестеливо разказана история, която започва преди стихотворението и продължава след последния стих. Това са режещи стъкълца, в които бродят самотници, клошари, пияници, проститутки, сутеньори, наркомани или обикновени хорица, за . . .
С оригиналната си поетика и винаги буден етичен заряд Ева Липска е сред най-превежданите полски поети по света. Творбите от последните ѝ две стихосбирки – „Четец на папиларни линии“ и „Операционна памет“ – продължават размисъла над парадоксите в съвременния свят, носят и присъщата на поезията на Липска виталност. Макар общото звучене да е под знака „самота в страната Фейсбук“, в . . .
Росен Кукушев е вече познато име на ценителите на добрата поезия. Той се отличава със собствен глас – нещо рядко срещано сред днешните млади поети. При това той не е от поетите, които със сложни метафори, дълбокомислени философствания или небрежна естрадност се опитват да се харесат на публиката. Стихотворенията му са комбинация от емоционалност и разсъдъчност, от приземеност и виталност. . . .
Поезията на Стеван Тонтич не съобщава, а поражда смисли. Тук всяко нещо е сякаш разместено, нелогично, несвързано, а в края на краищата всичко се събира в един общ ослепителен като светкавица фокус. Преживяванията на неотдавнашната братоубийствена вакханалия на запад от Тимок са толкова разтърсващи, че могат да намерят израз само в един език на границата на безумието. Стиховете на Тонтич . . .
Докато мислех как и дали читателите ще възприемат архаичното понятие в заглавието на книгата, означаващо оригинален текст, отстранен чрез търкане или промиване, след което на негово място е въведен друг текст, прозрях колко точно всъщност „палимпсест“ назовава сегашността ни. Не само защото под всички нови и по-нови творби от всякакви жанрове прозират оригиналите на Слово(Свето)сътворението, но и защото ние, хората . . .
Роман, който трябва да се прегърне като дете и в него едновременно да се търсят и детето, и жената. И архетипа, и трипа, фолклора и рокендрола.
Поетът Здравко Кисьов е завидно осъществен, книгите му очертават истинско литературно дело.
Прощапулник в поредицата „Нова българска лира“ през 2017 година е книгата с непубликувани последни стихотворения на Здравко Кисьов, под съставителството и художественото оформление на Роман Кисьов. Поетът Здравко Кисьов е завидно осъществен, книгите му очертават истинско литературно дело. Беше търсач в поезията, много от находките му в нея днес биха предизвикали екстаз и суматоха. Куражът му да се отдръпне от . . .
Поезията е нещо, което тръгва отнякъде и стига винаги до сърцето. Тя има безброй пътища, може да се спре в кръчмата край брега, цяла нощ да пътува към звездите, а после да усети дъха на целувката и да започне да строи дворци. Тя може с боси крака да се разхожда край брега, да разказва безброй истории на любовта, а после . . .
Магиката на словото Роман Кисьов разпознава не само в литературните първоизвори на човешката цивилизация, но и у сродни му по дух наши и чужди поети, на които посвещава отделни творби или чиито стихове, привлечени като мото, нерядко се превръщат в стъпала към нови визии, към себепознание и поетическо усъвършенстване. По този начин „Мистичната роза” би могла да се възприеме и . . .
В тази книга Владислав Христов е осъществил баланс между лаконичността и осмислянето. Обратното броене на зрелостта е започнало. Стихотворенията са сякаш вълни, които се застъпват, разминават, образуват водовъртежи и плисват на брега, за да се отдръпнат отново. Поезия, която диша свободно и по странен начин прави читателя спокоен от тази свобода, въпреки тревожността на времето. Силвия Чолева Поезията не е . . .
Този сайт използва бисквитки (cookies). Запознайте се с политиката ни за поверителност
The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.
