ЕРГО » Жанрове » Поезия

Подреждане на хаоса (2022)

Книгата на Живка Симова създава специфично лирическо пространство, в което двата цикъла „Световете ни“ и „Времената ни“ внушават имплицитно желание за подреждане на хаоса чрез проекциите на реалното и универсалното.

,

Пътеводна сълза (2021)

В тази по-различна моя стихосбирка този път съжителстват всички нюанси на битието – любовни и еротични стихотворения, стихотворения за смъртта на майката, за смъртта на приятелствата, както и стихотворения за плагиаторите и епигоните, за двата края на обществената стълбица и за духовното призвание на човека.

,

Божествени частици (2020)

Поезията преди всичко е извисено състояние на духа и в същия смисъл спокойно мога да се доверя на досегашните поетически книги на поетесата, които съм чела: фините частици поезия в тях заслужават развълнуваното ми „Да“ на читател.

,

Писма до Лазар (2019)

Новата книга на Владислав Христов възпира залеза на съвременната българска поема. Авторът ни показва мощно метафорично мислене, което задвижва модернистката центрофуга за производство на смисъл. Текстовете са спомен за онези изстъпления на модернизма, които ни свързват с небесата – спомен и желание за красота, невъзможност, за щурм в промяната на съзнанието. Марин Бодаков В поемите си Владислав Христов създава поетически . . .

,

Крайбрежен триптих (2019)

Милка Стоянова е от поетите, които не афишират себе си често, не дирят да публикуват навсякъде, където е възможно, да участват във всеки конкурс, наумил си да закрепи през изкуството собствен авторитет. Не, тя е прибран поет – може би каквито трябва да бъдат истинските поети, – поет, който тихо, но с постоянство гради своите стихове, своето поетическо битие. „Крайбрежен . . .

,

Предсказания 2020 (2019)

През 1555 г. френският лекар и астролог Мишел дьо Нострадам издава своите четиристишия „Предсказания“. Близо пет века по-късно Нели Лишковска се осмелява да създаде поетична мистификация с нови видения от бъдещето под формата на тристишия и със заглавие „Предсказания 2020“. „Предсказания“-та на Нели Лишковска пленяват с календарно разписана енигматичност. Под прикритието на обективното време във всяко гнездо с определена дата . . .

,

Ръцете на Венера (2019)

С Вациетис започна много важен етап в развитието на следвоенната латвийска поезия… Той внася в нея една очовечена реалност, активна гражданска поезия, съзнание за човека като съставна част, но и като суверенно същество, жажда за нравствено извисяване – съчетани ту с топъл, светъл лиризъм и елегичност, ту с полемичен нерв, ту с остроумна парадоксалност или рязък сарказъм, което я очертава . . .

,

Тишината след мен (2019)

Домбровски не създава поетически ребуси. Не превръща стихотворението в партия пинг-понг. Подбира внимателно думите, защото вярва в интимната връзка на езика с действителността. Вярва, че езикът е форма на съществуване, а думите са по един реален начин подплатени с опит. И има чувството, че дългът на поета е да очиства от шумовете това съзвучие и да го укрепва. Това не . . .

,

Отворени възможности (2019)

Който се опита да раздели „Отворени възможности“, тази цялостна поетическа отливка на Цвета Делчева, на отделни заглавия, теми, мотиви, обеми, жанрове, стилове, цикли и подцикли, дори родове, наполовина ще се лиши от възможностите, които отваря стихосбирката. Който се подведе да я чете само литературно, без да види срещата на изкуствата в нея, ще съкрати още възможностите. Съзнателно бягаща от институциите . . .

,

Не чети Дельоз на закуска (2019)

Навярно словенският словесен артист Изток Осойник в предишния си живот е бил птица присмехулник, защото в днешното си земно проявление е зареден с толкова ирония, самоирония и сарказъм, на която са способни само поети, самонамигващи си скептично, щом се погледнат в огледалото. Затова в тези стихове чуваме как топлата му славянска душа понякога пее като голям маслинов присмехулник – хипар . . .

,

Комореби (2019)

Владислав Христов е един от най-издържаните, последователни и съдържателни съвременни български поети, които в нюанса, във финото, едва незабележимо изменение търси и открива поетическото настроение и въздействие. Бих оприличил тази негова книга на тушова рисунка – едно движение на ръката, но овладяно до съвършенство и ето го стихът! Митко Новков „Комореби“ е най-добрата сбирка от мигновения на Владислав Христов. Тя . . .

Недоказуемо, неотменимо (2018)

Приживе Дмитрий Кленовски остава почти непознат за любителите на поезията в СССР. Малко негови стихове – на хартия или магнетофонна лента – стигат до родината му. Толкова повече го радват редките отзиви оттам. Едва след 1990 г. негови творби се публикуват в Русия – повече от 70 години след първата му книга. Пълното издание на стихотворенията му е осъществено през . . .

,

Аквариум (2018)

„Аквариум“ съдържа четири цикъла с общо четиридесет и две стихотворения. Темите варират от съвършената житейска абстракция до най-съкровените човешки връзки. Важен акцент в поезията на Зита Ижо е загубата на идентичността при опита на жената да изследва и разшири границите на своята социална и сексуална екзистенция. Друг съществен момент е неумолимото и безстрастно изобразяване на трагедията на търпящите крах човешки . . .

,

Сладкият хаос (2018)

Обикновено причисляват Толнаи към авангардните поети, но е невъзможно да се каже като представител на кое точно течение бихме могли да го оприличим. Той по-скоро прилича на онези творци, впрочем също в центъра на неговото полезрение и интереси, които, дълбоко пропити от големите духовни течения на епохата си, дори поддържащи тесни връзки с представителите на определящите трендове, в собствения си . . .

,

Тайни знаци (2018)

Поетическият свят на Фима Клетникова е богата мозайка от преживявания, опитности, идеи. В него свой лиричен изказ намират и интимността на любовта, и самотата, и болката от загубата и изгубения рай, и метафизичната вглъбеност и обръщане към феномена на съществуването в дълбоко и смирено единство с природата и Бога…

,

Бог в очакване на дилъра (2018)

„Бог в очакване на дилъра“ на Бистра Величкова е болезнен и суров калейдоскоп на съвременността ни, побрал множество стъкълца, всяко от които е запечатало късче от многопластовия сюжет на живота, нечия пестеливо разказана история, която започва преди стихотворението и продължава след последния стих. Това са режещи стъкълца, в които бродят самотници, клошари, пияници, проститутки, сутеньори, наркомани или обикновени хорица, за . . .

,

До последен дъх (2018)

С оригиналната си поетика и винаги буден етичен заряд Ева Липска е сред най-превежданите полски поети по света. Творбите от последните ѝ две стихосбирки – „Четец на папиларни линии“ и „Операционна памет“ – продължават размисъла над парадоксите в съвременния свят, носят и присъщата на поезията на Липска виталност. Макар общото звучене да е под знака „самота в страната Фейсбук“, в . . .

,
Издателство Ерго

Този сайт използва бисквитки (cookies). Запознайте се с политиката ни за поверителност

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close