Навярно словенският словесен артист Изток Осойник в предишния си живот е бил птица присмехулник, защото в днешното си земно проявление е зареден с толкова ирония, самоирония и сарказъм, на която са способни само поети, самонамигващи си скептично, щом се погледнат в огледалото. Затова в тези стихове чуваме как топлата му славянска душа понякога пее като голям маслинов присмехулник – хипар . . .
Владислав Христов е един от най-издържаните, последователни и съдържателни съвременни български поети, които в нюанса, във финото, едва незабележимо изменение търси и открива поетическото настроение и въздействие. Бих оприличил тази негова книга на тушова рисунка – едно движение на ръката, но овладяно до съвършенство и ето го стихът! Митко Новков „Комореби“ е най-добрата сбирка от мигновения на Владислав Христов. Тя . . .
Приживе Дмитрий Кленовски остава почти непознат за любителите на поезията в СССР. Малко негови стихове – на хартия или магнетофонна лента – стигат до родината му. Толкова повече го радват редките отзиви оттам. Едва след 1990 г. негови творби се публикуват в Русия – повече от 70 години след първата му книга. Пълното издание на стихотворенията му е осъществено през . . .
„Аквариум“ съдържа четири цикъла с общо четиридесет и две стихотворения. Темите варират от съвършената житейска абстракция до най-съкровените човешки връзки. Важен акцент в поезията на Зита Ижо е загубата на идентичността при опита на жената да изследва и разшири границите на своята социална и сексуална екзистенция. Друг съществен момент е неумолимото и безстрастно изобразяване на трагедията на търпящите крах човешки . . .
Обикновено причисляват Толнаи към авангардните поети, но е невъзможно да се каже като представител на кое точно течение бихме могли да го оприличим. Той по-скоро прилича на онези творци, впрочем също в центъра на неговото полезрение и интереси, които, дълбоко пропити от големите духовни течения на епохата си, дори поддържащи тесни връзки с представителите на определящите трендове, в собствения си . . .
Поетическият свят на Фима Клетникова е богата мозайка от преживявания, опитности, идеи. В него свой лиричен изказ намират и интимността на любовта, и самотата, и болката от загубата и изгубения рай, и метафизичната вглъбеност и обръщане към феномена на съществуването в дълбоко и смирено единство с природата и Бога…
„Бог в очакване на дилъра“ на Бистра Величкова е болезнен и суров калейдоскоп на съвременността ни, побрал множество стъкълца, всяко от които е запечатало късче от многопластовия сюжет на живота, нечия пестеливо разказана история, която започва преди стихотворението и продължава след последния стих. Това са режещи стъкълца, в които бродят самотници, клошари, пияници, проститутки, сутеньори, наркомани или обикновени хорица, за . . .
С оригиналната си поетика и винаги буден етичен заряд Ева Липска е сред най-превежданите полски поети по света. Творбите от последните ѝ две стихосбирки – „Четец на папиларни линии“ и „Операционна памет“ – продължават размисъла над парадоксите в съвременния свят, носят и присъщата на поезията на Липска виталност. Макар общото звучене да е под знака „самота в страната Фейсбук“, в . . .
Росен Кукушев е вече познато име на ценителите на добрата поезия. Той се отличава със собствен глас – нещо рядко срещано сред днешните млади поети. При това той не е от поетите, които със сложни метафори, дълбокомислени философствания или небрежна естрадност се опитват да се харесат на публиката. Стихотворенията му са комбинация от емоционалност и разсъдъчност, от приземеност и виталност. . . .
Поезията на Стеван Тонтич не съобщава, а поражда смисли. Тук всяко нещо е сякаш разместено, нелогично, несвързано, а в края на краищата всичко се събира в един общ ослепителен като светкавица фокус. Преживяванията на неотдавнашната братоубийствена вакханалия на запад от Тимок са толкова разтърсващи, че могат да намерят израз само в един език на границата на безумието. Стиховете на Тонтич . . .
Докато мислех как и дали читателите ще възприемат архаичното понятие в заглавието на книгата, означаващо оригинален текст, отстранен чрез търкане или промиване, след което на негово място е въведен друг текст, прозрях колко точно всъщност „палимпсест“ назовава сегашността ни. Не само защото под всички нови и по-нови творби от всякакви жанрове прозират оригиналите на Слово(Свето)сътворението, но и защото ние, хората . . .
Роман, който трябва да се прегърне като дете и в него едновременно да се търсят и детето, и жената. И архетипа, и трипа, фолклора и рокендрола.
Поетът Здравко Кисьов е завидно осъществен, книгите му очертават истинско литературно дело.
Прощапулник в поредицата „Нова българска лира“ през 2017 година е книгата с непубликувани последни стихотворения на Здравко Кисьов, под съставителството и художественото оформление на Роман Кисьов. Поетът Здравко Кисьов е завидно осъществен, книгите му очертават истинско литературно дело. Беше търсач в поезията, много от находките му в нея днес биха предизвикали екстаз и суматоха. Куражът му да се отдръпне от . . .
Поезията е нещо, което тръгва отнякъде и стига винаги до сърцето. Тя има безброй пътища, може да се спре в кръчмата край брега, цяла нощ да пътува към звездите, а после да усети дъха на целувката и да започне да строи дворци. Тя може с боси крака да се разхожда край брега, да разказва безброй истории на любовта, а после . . .
Магиката на словото Роман Кисьов разпознава не само в литературните първоизвори на човешката цивилизация, но и у сродни му по дух наши и чужди поети, на които посвещава отделни творби или чиито стихове, привлечени като мото, нерядко се превръщат в стъпала към нови визии, към себепознание и поетическо усъвършенстване. По този начин „Мистичната роза” би могла да се възприеме и . . .
В тази книга Владислав Христов е осъществил баланс между лаконичността и осмислянето. Обратното броене на зрелостта е започнало. Стихотворенията са сякаш вълни, които се застъпват, разминават, образуват водовъртежи и плисват на брега, за да се отдръпнат отново. Поезия, която диша свободно и по странен начин прави читателя спокоен от тази свобода, въпреки тревожността на времето. Силвия Чолева Поезията не е . . .
Тази антология, без да е панорамна и независимо че не обхваща цялата съвременна македонска поезия, представя една достатъчно широка и автентична картина на тази поезия, на абсолютно всички нейни поколения с техните ярки представители… Концепцията ми на съставителство бе да акцентирам на най-характерното за тази поезия, да покажа ясно изразения ѝ духовен характер, но в нейното многообразие и многопластовост – . . .
Книгата с избрани стихотворения „Подходящият ден“ на унгарския писател и поет Имре Оравец е представителна извадка от цялото му поетично творчество, като включва и най-новата му стихосбирка „Умиращо дърво“ (2015) и наброява близо 100 стихотворения. Досега на български език от Имре Оравец е публикувана поемата в проза „Септември 1972“ („Ерго“, София, 2013). „…в крайна сметка се осмелих да изпълзя от . . .
Малко е да се каже, че стиховете на Иванка Павлова се четат на един дъх. Свежестта и зрелостта на произведенията, изстраданите пориви, дълбоката изповедност, търсенето на хармония с природата и най-вече култът към красотата са може би най-притегателното нещо в тази поезия. Анита Коларова Иванка Павлова носи поезията дълбоко в душата си. Ранима, одухотворена, самовзискателна, тя намира пристан в изкуството, . . .
„Увеличение четиридесет“ е книга-проект, изследване и разследване в дълбочината на нещата. Фотоувеличението, заявено като оптически инструмент на поезията, прониква през епидермисния слой на действителността, открива скрити родства, плаващи смисли, асоциативни пластове на знание. Дали в прецизната инвентаризация на чудото в ежедневните предмети, в описанието на духовната архитектура на един водопад или в интимната картография на един град, текстът търси, напипва . . .
В морето от поетически книги, които всяка година излизат в България, книгата на Ивайло Иванов е истински остров. Книгата наистина е „нова“, но „нова“ не в смисъла на експеримент, който винаги претенциозно иска да донесе „новина“ на света, а в смисъла на нейната класичност. Човекът, взиращ се в света от страниците на книгата, вече го вижда като Творение, такова каквото . . .
„Звезден корен“ е първото цялостно представяне на поезията на Анте Поповски в България. Книгата включва най-доброто и характерно за неговата поетика. В първата част на изданието са включени 84 стихотворения най-вече от последната, най-важна за поета книга „Две тишини“. Във втората част са включени откъси от 9 песни от поетическия шедьовър на Анте Поповски – епическата поема „Свята песен“, подбрани . . .
Мислех, че съм свикнал с изненадите на Пламен Антов. Във всяка негова книга има елемент, който престъпва табутата и разсича клишираната представа за това, което поезията е или трябва да бъде… Въпреки всичко новата му поетична книга ме изненада. Не очаквах от него толкова яростен фронтален сблъсък със съвременната цивилизация, с нейното бърборене, с нехайното ѝ празноглавие. Не очаквах такава . . .
Тези красиви и сдържани стихотворения, с изчистена форма и богата образност, пулсират с несекващ блясък. Докато ги четях, сякаш можех да доловя как мълчанията, от които са направени, се процеждат в правдиви и необходими думи. Ричард МакКан Поезията на Владимир Левчев притежава оригинален глас, чиято мъдрост засенчва годините му… Откровения мрачни, и същевременно красиви. Уилям Меридит Поезията му е място, . . .
Новата книга на поета Роман Кисьов „Яйца на феникс“ съдържа кратки стихотворения, които той назовава „лапидарии“. Тук краткостта е градивен принцип на всяко стихотворение. Може би би било уместно да припомним едно заключение на великия римски поет Хораций: „Опитвам се да бъда кратък, / а ставам тъмен.“ При нашия поет нека преустроим мисълта на Хораций: „Опитвам се да бъда ясен… . . .
– Кой си ти, Дьорд Петри! – Преди всичко поет. Мисля, че всички мои останали функции зависят от същността ми на поет. И е разбираемо, установя ли, че имам продължителни трудности с поезията, душевното ми равновесие се разклаща, аз самият започвам да се разпадам. Впрочем съм още и много други работи – съпруг, гласоподавател, дядо, до известна степен философ, но . . .
„Германии“ на Владислав Христов е забележително четиво. Този настръхнал монтаж от експресивни фрагменти разкрива един от най-тежките проблеми на днешното ни българско битие – емиграцията. В никои други подобни четива не ме е засягала така остро емигрантската тема, както в тази лапидарно изразена драма. Необикновената напрегнатост и наситеност на тази поезия, нейният размах и дълбочина поставят „Германии“ сред най-значителните творби . . .
Поезията на Екатерина Григорова не предлага лесни и еднозначни послания, тя разчита на интелигентни и ерудирани читатели, чието въображение може да се ориентира в сложно кълбо от културни асоциации и внушения. Стихотворенията са по-скоро нетипични за българската лирическа традиция, в която преобладават интимните преживявания и личната изповед. Те впечатляват със своето тематично разнообразие, с богатството от парадоксални, понякога дори абсурдни . . .
Към днешната конюнктура в българската поезия творбите ми нямат почти никакво отношение – както формално, така и смислово. Словото за мен не е нито инертен материал, с който да запълвам страниците, нито средство за манипулация, нито начин да удовлетворя тщеславието си или арогантността си, не е параван за прагматични цели, или поле за дебилни забавления, не е и някаква мистична . . .
Ако окото е обектив, който снима живота и смъртта около себе си, запечатва кадрите върху лентата на кожата и костите, а после проявява негативите в тъмната стая на черепа, то снимките от този фотоапарат са тук, в стихотворенията на Яна Пункина. Това е книга за тялото, което усеща присъствието на други тела, човешки и животински, вижда тяхната взаимосвързаност. Това е . . .
Големият талант на Владислав Христов се състои във възможостта му да търси и намира нови гледни точки към познатото, всекидневното, а от друга страна, да отваря пролуки към космичното битие на човека. Именно полагането на човека в границите на предметния свят и издърпването му извън него в рамките на едно стихотворение, при това пестеливо, ударно, но и деликатно, е специфичното . . .
„Поезията на Влада Урошевич е експлозия на въображението, което ни отвежда в непознати, измислени или отдавна забравени, фантастични светове… Отвежда ни в загадъчното митологично време, в измерения, населени с чудеса и вълшебства, където дори и мракът е озарен от тайнствена, приказна светлина. Една изключително свежа и модерна поезия, въздействаща с това, че винаги изненадва… Поезия на мъдрец, който вижда невидимото . . .
Рязка и нежна, конкретна и вглъбена, стихосбирката е плод на остро съвременна чувствителност, която откровено се взира в пътищата и безпътиците.
„Септември 1972“ на Имре Оравец е поема в проза, пресъздаваща емоционалния живот на автора: „Никога не съм водил дневник, ще се въздържа и в бъдеще. Ужасява ме всяка принуда, дори онази, на която съм се подложил самоволно. И все пак тази творба започнах като своеобразна, предопределена за чекмеджето изповед, дневник без увъртания. Едва по-късно проумях каква е целта на това . . .
Този сайт използва бисквитки (cookies). Запознайте се с политиката ни за поверителност
The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.
