Стиховете на Таня Кольовска пускат кръв, но не признават хленчене. Кристин Димитрова Не съм виждал планински кристал, но си го представям така: остър ръб, а зад него мекота, топлина, светлина. Като стиховете на Таня. Владимир Морзоханов Кратките стихотворения на Таня Кольовска са едновременно сериозни, непринудени и закачливи. Красотата им не послъгва. Точно такива творби дръзват да върнат ведростта в нашия . . .
Палми Ранчев осъществява едно изключително сугестивно упражнение по достоверност. Нещата са точно такива, каквито и са – без украсата на сладката спекула.
За Маргарит Жеков красотата е проблем, изпитание, повод за преоткриване на собствената душевност. Детската нежност и огорчението, просветлената болка и смирението, самоотричането и предаността към духовното са отличителните черти на неговия рано помъдрял лирически свят.
Стиховете на „Марио Звездоберец“ звучат по детски наивно и мъдро. С гласa на едно момиченце от забавачницата. През очите ѝ виждаме света, нейното семейство, другарството ѝ с Марио, съседското момченце. По начин неподправен, прям и симпатичен. Поетът Ото Киш вгражда изказаните понякога на един дъх мисли в свободни, живи стихове, вплита ги в нишката на една семейна история. А с . . .
The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.