ЕРГО » Жанрове » Проза

След последната война

„След последната война“ е вторият роман на Бенедек Тот, един от най-отличимите унгарски автори от новото поколение. Увлекателна, задъхана проза, дистопия с елементи на екшън, фантастика, хорър и митологични препратки.

,

Теория на чудатостите

„Теория на чудатостите“ описва няколко месеца от живота на пражката академичка Ада, която във фиктивен научен институт изследва взаимността на човешките симпатии. Наближава краят на света, който според някои трябва да настъпи през декември 2012 г.

,

Твой син Хъкълбери Фин

„Твой син Хъкълбери Фин“ е книга за живота, смъртта и търсенето на собствената идентичност, роман за порастването или за отказа да се порасне, роман за отношенията между баща и син, любовен роман, и не на последно място – роман за дрогата и борбата със зависимостта.

,

Кварталът

В „Кварталът“ засега са представени десет обитатели, но амбициозният проект на автора предвижда да станат четирийсет. Всички носят имената на известни творци – Пол Валери, Анри Мишо, Бертолт Брехт, Роберто Хуарос, Карл Краус, Итало Калвино, Роберт Валзер, Анри Бретон, Емануел Сведенборг и Томас Елиът. С препратки към стила, умонастроенията и поведението на реалните им съименници Гонсало М. Тавареш изразява с . . .

,

Опиум (ново издание)

Второто допълнено и преработено издание на „Опиум“ от унгарския писател Геза Чат (1887-1919) съдържа онези негови разкази, които са най-характерни за творчеството му, тук намират място и някои от литературните му експерименти.

,

Голямо червено слънце, самотни електрически светлини

Авторът представя четиринайсет самостоятелни случки, дискретно свързани от фигурата на скитащия се по пътищата на днешна България разказвач. Сигурно има безброй истории за пътувания с влак или на автостоп и още толкова за мимолетни срещи. Но като че ли у никого от съвременните писатели не доминира така, както у Пламен Антов, този пронизващ тон на една много човешка екзистенциална самота. . . .

,

Спомни си за царя

В своя роман „Спомни си за царя“ словашкият писател Антон Хикиш описва българския владетел Фердинанд от началото на ХХ век. Разказът започва през 1906 г., когато в княжеския двор в София пристига младият словак Антон Х., току-що завършил Академията по ориенталистика във Виена. Българският владетел е странна птица. Фердинанд е от рода Сакс-Кобург-Гота, развъдник на тогавашните европейски владетели. Кобургите са . . .

,

С такси в страната на чудесата

„С такси в страната на чудесата“ е сборник от хумористични разкази, които постепенно прерастват в приказно-абсурден „таксиметров“ роман. Тази книга е своеобразно продължение на първия сатирично-философски роман на Стан Рашков „Отпушени мисли“, излязъл през 2014 година. Още навремето сатирикът Стан (тогава Станимир) Рашков търсеше, откриваше и описваше абсурдите в нашата Страна на розите (и на склерозите). По-късно той замина за . . .

,

На пост

Винаги съм смятал, че добавянето на някакво определение към жанра „роман“ е белег на претенциозност. „Вместо роман“, „вулгарен роман“, „роман на чувствата“… Но в случая няма как да не нарека „На пост“ вертикален роман. Защото той е прицелен нагоре. Изправен е като лествица, чийто горен край се губи в сиянието на небесата. Текстът е излят – като камбана, като изповед, . . .

,

Всичко това е любов

„Всичко това е любов” не предлага любовни истории, а истории за любов. Любовта не е само нежни чувства, покрити със захарна глазура и поднесени в розов целофан. В трагичните си измерения не води само до сърцераздирателни драми, обилно полети със сълзи. В тъмните кътчета на душата тя може да има най-разнообразни и изненадващи въплъщения. Майсторски подбраните и разказани тук истории . . .

,

само ЖЕСТОКО седя

Лято е в тази книга, дори и природата да не го изтъква, дори и цветята да са само едва напъпили или отдавна вече прецъфтели. Лято е в тази книга, тъй като светлината на лятото е запалена: веднъж пронизително остра, друг път смрачена от буреносни облаци, и същевременно – магична, светлина, която обезсилва часовника и компаса, събира без усилие разделеното във . . .

,
,

Писма

Стефан Цвайг и Максим Горки са необикновени явления в европейската духовност на миналото столетие. Въпреки тяхната всепризната значимост, двамата творци се различават коренно по своята същност, по своя светоглед и литературна дейност. Впечатляващото в тяхната кореспонденция от 1923 до 1936 г. е, че самородният, по руски гениален Горки възхвалява Цвайг за неговата култура, информираност, огромни познания и извисеност в тайните . . .

,

Врач

Централният персонаж в романа на Мартин Ришави „Врач“, включващ всъщност две самостойни, но сходни като стилистика и литературна стойност повести, е бивш театрален режисьор, преминал през редица регионални и експериментални театри, който понастоящем работи като диспечер в московските комунални услуги. Пречистващият поток на речта, непрекъснатият трагикомичен монолог за абсурдността, която постоянно режисира човешките съдби на житейската сцена не само в . . .

,

Дяволина

Главен герой в романа „Дяволина“ е Максим Горки. Авторът го описва като велик писател, но също и като крайно противоречива личност, която спасява от сталинския терор много хора и в същото време пише пламенни просталински статии. Възниква въпросът – може ли първото да бъде оправдание за второто?

,

Този сайт използва бисквитки (cookies). Запознайте се с политиката ни за поверителност

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close