През месец март издателство „Ерго“ представя на вашето внимание две нови заглавия:
В „Кварталът на погрешните избори“ Марио Леви ни представя историите на хора, направили „погрешен“ избор по своя житейски път и безропотно носещи кръста на съдбата си. Всяка глава е предшествана от въвеждащ в историята имагинерен епиграф. Ако читателят търси занимателно четиво, което да го откъсне от забързаното ежедневие, едва ли ще го намери в тази книга – това предупреждава и авторът в самото начало. Романът е калейдоскоп от житейски истории и представлява дълбок психологически и социален разрез на съвременното турско общество, залутано между изгубените морални ценности и опитите на съвременни историци да ги припомнят и насаждат. Отделните истории са свързани чрез спомените на разказвача – 20-годишен младеж, – а авторът се намесва само като външен наблюдател, който не може да се въздържи да не коментира или доукраси отделните епизоди. В това отношение романът е иновативен – пред нас уж се разстила една обикновена, съдбовна човешка история, но внезапно се отваря врата и историята поема в друга посока, следва неочакван край или начало… Паралелните реалности и ярките персонажи, както и структурата на сюжета донякъде напомнят за „Приказки от 1001 нощ“ или дори „Декамерон“…
Марио Леви (р. 1957, Истанбул) завършва гимназиално образование в колежа „Сен Мишел“ и следва френски език и литература в Истанбулския университет. Започва да пише през 70-те години, а първите му публикации датират от 1984 г. в периодични издания като „Джумхуриет“, „Аргос“, „Гергедан“. Първата му книга „Жак Брел – самотникът“ (1986) е романизирана биография на известния певец, базирана върху дипломната работа на Леви. През 1990 г. следва сборникът с разкази „Недостъпният град“, за който е удостоен с наградата за разказ „Халдун Танер“. На следващата година е издадена втората му книга с разкази „Мадам Флоридис може да не се завърне“. Година по-късно излиза първият му роман „Най-хубавата ни любовна история“. През 2000 г. печели наградата за роман „Юнус Нади“. „Кварталът на погрешните избори“ (2017) е седмият роман на Марио Леви, познат на българските читатели с „Къде бяхте, когато падна мрак“ и „Истанбул беше една приказка“.
Понастоящем авторът съчетава писателската си дейност с преподавателска работа във факултета „Връзки с обществеността“ на университета „Йедитепе“.
„Ние – същите“ е промислен наслов, както е при другите книги на Огняна Свиленова/Свилина. „Дишат мигове“ (1971) е първата сбирка, предсъдържаща следващите: „Голямата обител“ (1990), „Богохраними“ (2014), „Послепис“(2015).
Дъщерята на Всемира и на родната тракийска земя ни въвежда в простата истина за живота: Както всичко във Всемира, така и човекът живее и диша с Дъх/Дихание – животворящ елемент, вдъхнат от Бога. Ключовите думи са имена – прожектори на вътрешно зрение и интуитивно умосъзерцание на отобразените същини от първовеществото и духовното начало на Материята и вложеното в тях противополагане на Любов и Вражда: огън, въздух/ефир, вода, земя.
„В постоянството си да бъде изповедна споделеност, да бъде „разплакана душа от стихове и искреност“, Огняна Свилина продължава устойчиви традиции за разбираемост и яснота в голямата новобългарска поезия – независимо от възвърналия се култ към неразбираемостта в съвременната българска литература и култура.
Фанатично крайният модернизъм заключва смисъла в символи/енигми и ги превръща в почти неразгадаеми знаци, като захвърля декодиращия ключ – никой да не го намери. Отива се отвъд символическия реализъм, в безсъдържателната пустота.
Поезията на Огняна Свиленова/Свилина е естествена, природнобългарска по яснота и език. Ала в нея се надстроява талантливо целокупният изразителен и мисловен опит не само в духовната ни култура, но и в световната култура.“
проф. дфн Димитър Кенанов
Огняна Свилина/Свиленова (Огнянка Димитрова Каратепелиева-Шакева) е родена на 10.11.1942 г. в гр. Свиленград. Завършва с отличен успех средното си образование в гимназия „Д-р Петър Берон“; следва медицина в Пловдив. Лекар – психиатър по професия. От 1981 до 1984 г. пребивава в Куба, където се подготвя да превежда съвременна испаноезична поезия на Латинска Америка по издаваното в Хавана списание „Каса де лас Америкас“. Първите си стихотворения публикува в списание „Родна реч“, вестник „Студентска трибуна“, литературния алманах „Утро над Тракия“ и др. Първата ѝ стихосбирка е „Дишат мигове“ (С., Народна младеж, 1971). Член на Съюза на писателите лекари в България. След като се установява в Пловдив, Огняна Свиленова променя литературното си име на Огняна Свилина, което стои в нейните книги: „Голямата обител“ (Пловдив, Хр. Г. Данов, 1990); „Богохраними. Избрани стихове“ (Пловдив, Летера, 2014); „Послепис“, (Пловдив, Жанет-45, 2016); „Ние – същите“ (С., Ерго, 2021). Умира на 15 април 2015 г. в Пловдив.
