От днес в книжарниците търсете поетичната книга „Паралелни вселени“ от Мая Иванова в поредицата „Нова българска лира“ на издателство „Ерго“.

„Ако човек е живял дълго в очакване на красива поезия, ако е мечтал да усети с кръвта и сърцето си значението на едва забележими жестове, чието значение предизвиква взрив в мислите, ако се е стремил да се докосне до безкрая на нежността и да я превърне в свой дом, ако е вярвал, че тъгата превръща дните ни в сила да преодолеем унижението – то за такъв читател е дошъл светлият миг на запознанство със стихосбирката „Паралелни вселени“ на Мая Иванова“, казва за книгата писателката Здравка Евтимова и добавя: „Поетът трябва да е бил или много щастлив, или много самотен, за да бъде в състояние да вложи в толкова обикновени, всекидневни думи богатство от багри, нюанси, дълбочина и тъга… Стоях очарована пред тази лавина от мощ и истина.“

Мая Иванова е родена в София, където завършва медицина. Пише поезия и проза. Понастоящем работи като лекар – психиатър в Испания.

Посмъртна реч на един оратор

Във мраморния град,
където някога живеех,
изнасях речи пред тълпата.
И слушаха мъжете ни
как призовавах към война със Спарта.
От копия по-остри
забиваха се думите в сърцата им.
Аз възхвалявах смели пълководци,
а щитове душите им не бяха.

Сега мълча, тежи ми саркофагът,
че нещо важно съм забравил да им кажа:
Да не опръскват с кръв изваяния мрамор,
безсмислено е да убиваш някого.

Не помня речите си, разпилени са от вятъра.
Оратор бях, сега съм без слушатели.
Но помня, че лишил съм ги от братя,
когато им посочвах неприятеля.

* * *

Своя собствена музика аз ще измисля,
като слепец, който налучква посоката.
Ще изпълзя от заслона на мислите
и ще рискувам с последния полет.
Вятър ли, бури ли? – ще се измъквам
в рани и дрипи, но цяла,
ще пренебрегвам летища и писти,
имам собствена музика без приземяване.
Пък дори и слепец, но налучках посоката:
само напред без излишни фанфари.
Моя музика свирят високите скорости,
без приземяване, за да има посока.

* * *

Дон Кихоте, рицарю тъжен,
пак ли размахваш дървена сабя?
Дълъг е пътят, няма го Санчо,
сам ще се бориш с прашния вятър.
Вечер над тебе изгряват звездите,
светят по пътя ти черен и… златен.
Дон Кихоте, стига си скитал,
този свят е погрешно направен…

Фотография Михаела Иванова
Дизайн Василена Георгиева
70 стр., цена 10,00 лв.
ISBN 978-619-7392-63-0