ЕРГО » Новини

Нова българска лира: „Паралелни вселени“ от Мая Иванова

“Паралелни вселени“ от Мая ИвановаОт днес в книжарниците търсете поетичната книга „Паралелни вселени“ от Мая Иванова в поредицата „Нова българска лира“ на издателство „Ерго“.

„Ако човек е живял дълго в очакване на красива поезия, ако е мечтал да усети с кръвта и сърцето си значението на едва забележими жестове, чието значение предизвиква взрив в мислите, ако се е стремил да се докосне до безкрая на нежността и да я превърне в свой дом, ако е вярвал, че тъгата превръща дните ни в сила да преодолеем унижението – то за такъв читател е дошъл светлият миг на запознанство със стихосбирката „Паралелни вселени“ на Мая Иванова“, казва за книгата писателката Здравка Евтимова и добавя: „Поетът трябва да е бил или много щастлив, или много самотен, за да бъде в състояние да вложи в толкова обикновени, всекидневни думи богатство от багри, нюанси, дълбочина и тъга… Стоях очарована пред тази лавина от мощ и истина.“

Мая Иванова е родена в София, където завършва медицина. Пише поезия и проза. Понастоящем работи като лекар – психиатър в Испания.


Посмъртна реч на един оратор

Във мраморния град,
където някога живеех,
изнасях речи пред тълпата.
И слушаха мъжете ни
как призовавах към война със Спарта.
От копия по-остри
забиваха се думите в сърцата им.
Аз възхвалявах смели пълководци,
а щитове душите им не бяха.

Сега мълча, тежи ми саркофагът,
че нещо важно съм забравил да им кажа:
Да не опръскват с кръв изваяния мрамор,
безсмислено е да убиваш някого.

Не помня речите си, разпилени са от вятъра.
Оратор бях, сега съм без слушатели.
Но помня, че лишил съм ги от братя,
когато им посочвах неприятеля.

 

* * *

Своя собствена музика аз ще измисля,
като слепец, който налучква посоката.
Ще изпълзя от заслона на мислите
и ще рискувам с последния полет.
Вятър ли, бури ли? – ще се измъквам
в рани и дрипи, но цяла,
ще пренебрегвам летища и писти,
имам собствена музика без приземяване.
Пък дори и слепец, но налучках посоката:
само напред без излишни фанфари.
Моя музика свирят високите скорости,
без приземяване, за да има посока.

 

* * *

Дон Кихоте, рицарю тъжен,
пак ли размахваш дървена сабя?
Дълъг е пътят, няма го Санчо,
сам ще се бориш с прашния вятър.
Вечер над тебе изгряват звездите,
светят по пътя ти черен и… златен.
Дон Кихоте, стига си скитал,
този свят е погрешно направен…


Фотография Михаела Иванова
Дизайн Василена Георгиева
70 стр., цена 10,00 лв.
ISBN 978-619-7392-63-0

Do NOT follow this link or you will be banned from the site!

Този сайт използва бисквитки (cookies). Запознайте се с политиката ни за поверителност

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close