В първите есенни дни в поредицата ни „Нова българска лира“ излиза поетичната книга „Увлечения“ на Велизар Николов, съдържаща последните стихотворения на автора, неиздадени приживе.
Велизар Николов (1949–2018) е автор на стихосбирките „Непрежалимо“, „Колона“ и „Линия“, както и на книгите със стихове за деца „Свирки от кайсия“, „Разсеян ден“, „Братя квадрати“ и „Децата на кактуса“. Превежда от руски и френски. Работил е в „София прес“ и в Дома на литературата и изкуствата за деца и юноши. Казва, че номерът му е да изважда думи от ръкава си – така се препитава. „Увлечения“ е последната книга на този оригинален, неповторим поет.
Причудливите му творби продължават да излъчват безжалостна безутешност, балансирана само от радостта на творчеството. Дали са детски стихотворения за възрастни или „възрастни“ стихотворения за деца, ще отсъди времето. Сякаш поетът-бохем си поставяше задачата да нарисува с думи света такъв, както би го нарисувал някой жесток наивист, някой перфиден сюрреалист, някой руски абсурдист… Велизар Николов знаеше, че е голям – и не му пукаше от нищо. Беше изпил и изплакал своето. Една от игрите на съдбата му беше да работи като редактор във в. „Тишина“, а през последните три години да живее напълно ням. „Непрежалимо“, „Колона“, „Линия“, смела детска поезия – след него останаха тънки книжки, които друг нямаше как да напише.
Марин Бодаков
в. „Култура“, бр. 14/2018 г.
Логомахия
В боя до последно слово,
ни едно не разхитих –
плюх тирета от олово,
запетаи с остър шип;
блъсках от стомана скоби,
с удивителни се бих.
Честен бях и злобен
до геройство, може би.
Боят свърши с черна точка
от пирон, докрай забит
в теме светло на порочен
филолог. И квит сме, квит.
Начало
То започва с два-три реда
и важи за всички:
татко се диви приведен
върху факт в количка;
горе облакът си глади
бялата брадица,
а до него – стари, млади,
дълга върволица
мъртви. Всичко се е сляло
в нищо – сине майчин,
от голямото начало
гледай да си крайче.
Красота (селско)
По небето голо
ангелче хвърчи,
пият го отдолу
тайнствени очи.
Гледа от реката
биволът рогат –
по невинност братя
те са в този свят.
Изпод шипка заек
стар, забравил страх,
плаче и се кае
за несторен грях.
Утре на събора
чакам красота –
да не дойдат хора,
но да дойде тя.
Редактор Иван Цанев
Художник Иво Рафаилов
72 стр., цена 10,00 лв.
ISBN 978-619-7392-59-3
ergobooks.eu
