След светлите Великденски празници ще ви зарадваме с две книги от съвременни автори в поредицата ни „Модерна европейска проза“. Романът „Твой син Хъкълбери Фин“ от хърватския писател Беким Сейранович е книга за търсенето на смисъла на живота и собствената идентичност, докато „Теория на чудатостите“ на чешката авторка Павла Хоракова балансира между житейски прозаичното и трансцендентното в живота на млада жена – научен работник.
Беким Сейранович (1972 г., Бръчко, днешна Босна и Херцеговина) е сред нашумелите в последните години имена в съвременната хърватска проза. Живее между Скандинавия и Балканите, като участва едновременно в литературния живот на Хърватия, Норвегия и Босна.
След като завършва основно училище, се мести в Риека, където завършва Гимназия по корабоплаване. Една година следва във Факултета по корабоплаване, но се отказва и записва литература. През 1993 г. се премества в Осло, където завършва южнославянски литератури. От 2001 до 2006 г. работи като лектор в Осло и преподава южнославянски литератури, езици и превод. Преподава също и норвежки език на чужденци, превежда художествена литература и пише собствена проза. От 2015 г. живее и работи в Загреб.
Носител е на наградата „Меша Селимович“ (2009 г.) за романа си „Никъде, отникъде“. Романите му са преведени на норвежки, английски, словенски, македонски, немски, чешки, италиански и полски.
За книгата Твой син Хъкълбери Фин
Стария, бащата на разказвача, е тежко болен и преди смъртта си пристига от Австралия в Бръчко, за да види сина си, с когото цял живот е в обтегнати отношения. Синът му е писател, който от Осло се е върнал в Бръчко и живее в лодка на река Сава – плава, понякога пише и се дрогира. Баща му купува стар кораб, който се опитват да обновят заедно, а в това начинание им помага Черния – приятел на писателя и речен контрабандист. Чрез преплитащите се сюжетни линии за живота по реката и множество приключения романът рисува широкоформатно платно на сложните човешки взаимоотношения.
„Твой син Хъкълбери Фин” е книга за живота, смъртта и търсенето на собствената идентичност, роман за порастването или за отказа да се порасне, роман за отношенията между баща и син, любовен роман, и не на последно място – роман за дрогата и борбата със зависимостта.
Откъс
Утрото изплува от водата и се издига към небето леко като душа, която започва нов жизнен цикъл. Най-напред се дочуват дребните пойни птици: славеи, косове, синигери, щиглеци, червеношийки, после се събуждат и малко по-големите, които също така спадат към пойните (въпреки че би трябвало да се наричат кресливи), свраки, врани, дори и гарвани. Едновременно с крясъците и савските чайки започват агресивно да се обаждат и да прелитат ниско над водата. Щъркелите и сивите чапли не са толкова шумни, но можеш да доловиш как тракат с големите си клюнове и удрят с крила по въздуха. Чуват се и хищните риби, най-вероятно щуки, как ловят закуската си в плитчината. Често можеш да усетиш и как рибарите удрят с кльонка по повърхността на водата, в опит да раздразнят стария и мазен сом и да го накарат най-накрая да се надигне от тинята и да се закачи на въдицата. После, ако се намираш в близост до някоя къща или село, се чуват и петлите, те винаги звучат някак прегракнало, сякаш са сънени и махмурлии, сякаш цяла нощ са лудували, а не са спали в топлия кокошарник.
Реката носи ехото на житейско разнообразие като звуков тунел с висок резонанс. Често, докато останалите спяха, аз по цяла нощ слушах разговорите на рибарите по няколко километра срещу или по течението от нашата лодка и тогава размишлявах за това как всъщност всичко, което виждаш или чуваш, е вече безвъзвратно минало. Докато осъзнаеш собствения си живот, и вече те няма.
Когато реката се започва да се издига към небето под формата на пара и птиците съзвучно като филхармоничен оркестър начеват утринния си концерт, небето на изток започва да поруменява. После, лека полека, като на истинска театрална сцена, музиката става по-силна и по-остра, кулисите изсветляват и се появява и първото късче от истинския господар на нашия живот, най-старото човешко божество, негово величество Слънцето. След известно време целият изток избухва в оранжев блясък, парата за секунди изчезва от повърхността на водата, птиците след последното кресчендо най-накрая замлъкват, всичко някак се избистря и започва новият ден.
Тогава аз се заемам със своя сутрешен ритуал на лодката. Най-напред скачам гол в реката, за да се събудя. Трябва да скоча от носа, защото ако сме пуснали котва, реката бързо те отнася и ако течението е силно, а си невнимателен, после не можеш да доплуваш до лодката. Тогава ти остава само да се обърнеш по гръб и да се носиш, или, ако имаш сили, да доплуваш до най-близкия бряг.
С подкрепата на Министерството на културата на Република Хърватия
Превод от хърватски Димана Митева
Художник Лиляна Дворянова
368 стр., цена 18,00 лв.
ISBN 978-619-7392-52-4
Павла Хоракова (р. 1974, Пилзен) е чешка писателка, преводачка от английски и сръбски език, публицистка и редакторка в Чешкото радио. Авторка или съавторка е на осем книги. Дебютира през 2010 г. с детективска трилогия за деца и младежи, участва в съставянето на два книжни колажа от писма и спомени на чешки войници, участвали в Първата световна война. През 2018 г. издава първия си роман за възрастни „Теория на чудатостите“, който през 2019 г. печели в Чехия наградата „Магнезия Литера“ за проза.
За книгата Теория на чудатостите
„Теория на чудатостите“ описва няколко месеца от живота на пражката академичка Ада, която във фиктивен научен институт изследва взаимността на човешките симпатии. Наближава краят на света, който според някои трябва да настъпи през декември 2012 г., а заедно с него идват и множество по-малки свършеци в професионалния и личния живот на Ада и хората около нея. Книгата съчетава любовна история със загадка, но също и разсъждения за смисъла на съществуването, характера на времето, историята на Централна Европа и странните явления, които Ада наблюдава около себе си, и които с характерния си хумор се опитва да обедини в единна „теория на чудатостите“.
Откъс
Имаше нещо успокояващо в това да си седя на удобния стол, да пия горещ чай и да наблюдавам как на монитора текат новини. Някъде навън се случва животът, стотици репортери го отбелязват, изпращат съобщенията си до агенцията и оттам те се разтичват по хиляди монитори като този на мама. С най-малкото възможно забавяне. Изобщо е впечатляващо как светът създава връзки и ги задълбочава. Непрекъснато се записват и архивират звуци, видеозаписи, текстове. Реалността тук и сега се запазва за бъдещето. Скоростта на пренасяне на информацията е практическа равна на телепатия. Всичко изглежда като вълшебство от приказките. Всъщност дори самата писменост е начин да се преодолее еднопосочността на времето. Веднъж записани, идеите остават с нас завинаги. Спасени от преходността. Миналото и настоящето съществуват паралелно. Писмеността и записващата техника умеят да осъществят контакт между хора, които са се разминали във времето. Умеят да надхитрят смъртта.
(…)
Елементите в нашите тела, както и онези, използвани за производството и задвижването на камионите, произхождат от експлозията на същите такива звезди, каквито блещукат над главите ни, само че много по-стари. Всеки студен камък носи в себе си потенциала да оживее, а в крайна сметка и да се самоосъзнае. Пръснатата материя отново се събира, прегрупира, осъзнава сама себе си, вселената се наблюдава с квадрилиони очи, разсъждава за себе си посредством милиарди мисли, назовава реалността с хиляди езици, осмисля сама себе си, смила се и отново се изплюва.
С подкрепата на Министерството на културата на Чешката република
Превод от чешки Маргарита Руменова
Художник Кристина Костова
362 стр., цена 17,00 лв.
ISBN 9786197392548
