Отмъкнати моменти за поезия

За стихосбирката „В процепа на хоризонта“ от Палми Ранчев

Фрагмент от корицата на „В процепа на хорицонта“ от Палми Ранчев

Мисля, че книгите винаги са нещо предстоящо.

Преди доста време си купих стихосбирката „В процепа на хоризонта“ от Палми Ранчев и я оставих настрани. Изтривах рафтове, премествах книги, сменях библиотеки и къщи, подменях стари и нови мебели. „В процепа на хоризонта“ стоеше вертикално, притисната от други книги, после хоризонтално, някак приземена.

Събудих се една събота твърде рано и без видим повод измъкнах хоризонта от процепа му. В интерес на истината, на редактора и издателя на книгата Мартин Христов безуспешно и само веднъж съм се опитвала да обясня какво е да гледаш през процеп на полуотворена врата… То е като да попаднеш в хралупа, от която всичко се вижда, а всъщност отсрещното е все недостатъчно за окото. Така е и с опита за летене, за който пише Палми Ранчев, бил като сутрешното протягане.

Палми Ранчев

Ясно е, че все се разминавам с летенето, но с добрите книги не ми се случва често. Първото нещо, което ми направи впечатление в стихосбирката на Палми Ранчев, е езикът – обработен и непридирчив. За „аз-ове“ и нравственост не ми се приказва. Има нещо чисто и интелигентно в тези стихове. Дразня се от прехваления и преднамерен интелектуализъм, който залага на играта с думите, вулгарното и мнимото доволство, едно такова снобарско и кухо е, виждам го и в някои романи.

Чета Палми Ранчев в събота и разбирам, че чакането е като точния момент – откроява се, прави впечатление, а после остава в забрава, като самия живот. Погледът на поета, попаднал в процепа, е движение. Опитвам се да си представя чисто геометрично перспективата, линиите напред, които навлизат в мрака, тишината, самотата. Тази поезия не е вопли и стенание, липсва ѝ излишен драматизъм, затова и попадна в полезрението ми със своята кротка самота и откровеност.

Корица на стихосбирката
В процепа на хоризонта

Хареса ми начинът, по който се простира душевното в поезията на Палми: обрано, пулсиращо, задава, без да обобщава. Не разтърсва и не вкисва читателя, ефектът е като дишане рано сутрин при отворен прозорец. Зеленото отвън е сигурност.

Житейско сивото е истинско. „В процепа на хоризонта“ е и разсъдъчна поезия, на места звучи и любовно, и красиво. Не е платонична или единствено саркастично поставена спрямо момичето (жената), а това си е лично опазване от общата инерция никой и нищо да не бъдат пощадени. Толкова внимателно борави Палми с думите, че чак му завиждам за постигнатото. В същото време не става дума за гладка и хлъзгава „конструкция“, има струни, които се докосват, и после внимателно се изоставят. Отмъква се моментът, за да се превърне в поезия.

Това с натежалия живот (в стихосбирката) изобщо не го вярвам, даже като ирония и нарочен патос приех стиховете: „Не искам да вървя. Не мога повече“.

 

Дияна Боева

 


Палми Ранчев. В процепа на хоризонта. Изд. Ерго, Сф. 2011

 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

Privacy Preference Center

Този сайт използва бисквитки (cookies). Запознайте се с политиката ни за поверителност

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close