Било е в началото на 70-те години, вървим с изкуствоведа Кирил Кръстев от дома му, пресичаме Орлов мост и срещаме Велизар на „Руски“.
Иван Гаврилов: 20 проблема пред съвременното българско книгоиздаване
Всяко чудо за три дни, в литературна България – за три часа.
Война и мир в българския царски двор
Романът „Спомни си за царя“ от словашкия писател Антон Хикиш (Ерго, С., 2019, превод от словашки Людмила Котарова) е умалено копие на великото произведение на Лев Толстой.
Нашата голота – Пламен Антов – разказ
Разказът е част от сборника „Голямо червено слънце, самотни електрически светлини“ (изд. Ерго, 2019).
Първи размисли след първа премиера – Еди Румян – есе
Нещо не е наред на литературния ни пазар. Не смея да дам мнение точно къде, може би проблемът е комплексен – и при издатели, и при разпространители, и при критици, и при читатели. Но най-важен, разбира се, е читателят.
Повредена – Дулсе Мария Кардозо – есе
Началото на една връзка, макар и с перална машина, предполагаше все пак да не подхождам небрежно към избора.
Голямата баница – Нели Лишковска – разказ
Клошарят измъкна някаква счупена касетка и се покатери отгоре ѝ. За да вижда по-добре съдържанието на контейнера.
Китай за чревоугодници – Петер Зилахи – пътепис
Китай е страна на надписите, няма картини без текст, дори залезът е надписан.
Времето и ние – Мартин Петков – разказ
Най-много веднъж в седмицата в къщата се появява и млад мъж с небрежно остригана светла коса и с очи сини, почти сиви на цвят.
Из „Вълчеотдание“ на Антонин Баяя
Превод: Маргарита Кюркчиева.
Деконструираната история на Радослав Петкович
След прочита на „Съдба и коментари“ от Радослав Петкович се убедих, че има книги, които не могат да бъдат написани от жени.
Таня Дюкерс: При липса на докосване и допир
От Бокачо насетне няма значение какво се разказва, а как се разказва. Така е и при немската писателка, чиято фраза е като модел на допир с думите.
Интервю със Стоян Гяуров: От култа до културизма
След края на култа и размекването на културата навлизаме във фазата на дигиталния културизъм, белязана от задълбочаваща се загуба на субстанция и смисъл.
Интервю с Палми Ранчев
„През процепите на всекидневието поглеждам в моменти на особен вид самота.“
Отмъкнати моменти за поезия
Изтривах рафтове, премествах книги, сменях библиотеки и къщи, подменях стари и нови мебели. „В процепа на хоризонта“ стоеше вертикално, притисната от други книги.
Полезни връзки
