Юнна Петровна Мориц, един от най-значимите световни поети през последните повече от шест десетилетия, е родена на 2 юни 1937 г. в Киев.
Иван Шопов – три кратки прози
Отпуснати и изтегнати в шезлонгите, някои леко поизправени, в полулегнало положение, с питие в ръцете, гостите се преструват, че не забелязват момчето, което се засилва да скочи в басейна. Някои от тях се поглеждат скришом, с едва загатната усмивка.
Наистина, от Владислав Христов
Никой не подозираше, че този хотел съществува. Макар и в центъра на града, той се намираше в задния двор на две жилищни сгради, построени доста по-късно.
Приличаше на неделя, импресия от Катерина Бабкина
Катерина Бабкина (1985) е украинска писателка и поетеса, родена в Ивано-Франкивск.
София Андрухович: Правейки повече, отколкото е възможно
Преди войната бях писателка. Написах роман за Втората световна война, за Холокоста, за сталинисткия терор от 30-те години на миналия век и за войната.
Момичето с жасминови коси, разказ от Анна Гюрова
Илюстрация: Flow (Ирина Пандева, 2020) Момичето с жасминови коси Анна Гюрова Имало едно време цар, който се възкачил на трона твърде млад поради ранната кончина на баща си. Тъй като не бил стигнал възрастта на пълнолетието, майка му станала регент. Десетгодишният престолонаследник не бил щастлив от факта, че тя го карала да присъства при взимането на важни . . .
Дияна Боева – Три писма до мен
Три писма до мен от Мари Врина-Николов, Антон Баев, Юрий Проданов.
Вайс, сакатият – разказ от Ласло Дарваши
Вайс седи пред прозореца, загледан в улицата, която излиза на площада. Съзерцава короните на излинелите акации, ярката табела на бакалията, насрания от гълъби паметник на националния герой.
Разказ: Ангел на горния етаж – Гергана Пожарски
Доволен съм, добър купон се получи. Дори Ташев ме гледа със завист, усещам го аз.
Пресен кислород – спомен за Велизар Николов
Било е в началото на 70-те години, вървим с изкуствоведа Кирил Кръстев от дома му, пресичаме Орлов мост и срещаме Велизар на „Руски“.
Иван Гаврилов: 20 проблема пред съвременното българско книгоиздаване
Всяко чудо за три дни, в литературна България – за три часа.
Война и мир в българския царски двор
Романът „Спомни си за царя“ от словашкия писател Антон Хикиш (Ерго, С., 2019, превод от словашки Людмила Котарова) е умалено копие на великото произведение на Лев Толстой.
Нашата голота – Пламен Антов – разказ
Разказът е част от сборника „Голямо червено слънце, самотни електрически светлини“ (изд. Ерго, 2019).
Първи размисли след първа премиера – Еди Румян – есе
Нещо не е наред на литературния ни пазар. Не смея да дам мнение точно къде, може би проблемът е комплексен – и при издатели, и при разпространители, и при критици, и при читатели. Но най-важен, разбира се, е читателят.
Повредена – Дулсе Мария Кардозо – есе
Началото на една връзка, макар и с перална машина, предполагаше все пак да не подхождам небрежно към избора.
Голямата баница – Нели Лишковска – разказ
Клошарят измъкна някаква счупена касетка и се покатери отгоре ѝ. За да вижда по-добре съдържанието на контейнера.
Китай за чревоугодници – Петер Зилахи – пътепис
Китай е страна на надписите, няма картини без текст, дори залезът е надписан.
Времето и ние – Мартин Петков – разказ
Най-много веднъж в седмицата в къщата се появява и млад мъж с небрежно остригана светла коса и с очи сини, почти сиви на цвят.
Из „Вълчеотдание“ на Антонин Баяя
Превод: Маргарита Кюркчиева.
Деконструираната история на Радослав Петкович
След прочита на „Съдба и коментари“ от Радослав Петкович се убедих, че има книги, които не могат да бъдат написани от жени.
Таня Дюкерс: При липса на докосване и допир
От Бокачо насетне няма значение какво се разказва, а как се разказва. Така е и при немската писателка, чиято фраза е като модел на допир с думите.
Интервю със Стоян Гяуров: От култа до културизма
След края на култа и размекването на културата навлизаме във фазата на дигиталния културизъм, белязана от задълбочаваща се загуба на субстанция и смисъл.
Интервю с Палми Ранчев
„През процепите на всекидневието поглеждам в моменти на особен вид самота.“
Отмъкнати моменти за поезия
Изтривах рафтове, премествах книги, сменях библиотеки и къщи, подменях стари и нови мебели. „В процепа на хоризонта“ стоеше вертикално, притисната от други книги.