ЕРГО » Четива

Иван Гаврилов: 20 проблема пред съвременното българско книгоиздаване

 

20 проблема пред съвременното
б
ългарско книгоиздаване

Иван Гаврилов

1. Пиратство

Да, знам, че ей сега ще скочите – пиратството ограмотява, всъщност вдигало продажбите и прочее простотии. Ами не. Истината е, че нанася загуби и благодарение на него се търпят пропуснати ползи. Вместо да дадете 15-20 лв. за една книга, си ги спестявате, щом я прочетете електронно без пари, а после, видите ли, ако ви харесала, сте щели да я купите? Не на мене тия. За книга с тираж 1000 бройки, от който я се продаде половината, я не, пиратството може да е пагубно. Оттам – съкращения в репертоарния план, спиране на дадена поредица, че понякога и фалит. И не ми излизайте с класическия пример за Коелю, дето поощрявал преди години пиратството на негови книги в Русия и така продал на руския пазар над 100 млн. копия от книгите си. Когато бразилският любимец на манекенките го е правил, екраните на мониторите бяха такива, че постоиш ли малко повече пред тях, и очите ти започват да парят и сълзят – ако ти е харесала книгата, отиваш и я купуваш в книжарницата, за да разбереш края на историята. Сега мониторите са много по-качествени и спокойно може да си караш пред тях цял ден, а и да не забравяме, че имаме и електронни четци, които тогава липсваха. Сега може да се снабдиш с четец и за 100 лв., и ето ти хиляди и хиляди безплатни книги. Отделно има таблети, а за смартфоните да не отварям приказка. Всеки е с такъв и всеки може да чете на него. Електронните платени книги пък въобще не се наложиха тук. Истината е, че книгоиздаването днес в България все още се крепи единствено на шепа инатливи мохикани, които отказват да четат електронно и си предпочитат хартията.

2. Намаляващо население

Преди 25-30 години, когато се четеше и купуваше доста, бяхме близо 9 милиона. Сега отиваме към 6. Няма как да не се спомене като фактор и да не се отчете. Намаляваме, измираме, много хора се изнасят в чужбина за постоянно, а там няма откъде да си купят книги на български.

3. Обедняващо население

Не сме богати, мили мои. Последното десетилетие се нароиха немалко хора с пари и добри заплати, но се нароиха и от другите – безработни, работещи бедни, хора, които едвам свързват двата края, връщат заеми, плащат високи наеми, големи сметки, скъпа храна, цигари, алкохол, пък разходи за какво ли не още. А цените на книгите растат. Как да си позволиш книга.

4. Четенето не е достатъчно разпространено

Какво имам предвид ли? Ами следното – според статистиката българите, които изобщо четат, са 10%. Не купуващи – само четящите, купуващите са още по-малко. За сравнение – във Финландия четящите са 90%. Средностатистическият българин чете по половин книга на година. Пак сравнение – средностатистическият американец чете по 17 книги на година. Това последното е, защото американците са тъпи, а ние всичко си знаем, да не си помислите друго.

5. Богатият избор

Това на практика си е нещо много хубаво, но няма как да не се спомене. През 90-те се издаваха по десетина нови книги на седмица в цяла България. Сега на седмица се издават над 100 нови книги. За малък и свит пазар като нашия трябва да се отчете като фактор. Голямо многообразие, което на моменти обърква читателя, все повече книги, а тиражите им намаляват – хората, които купуват, са едни и същи, а парите, които отделят за книги, пак са едни и същи.

6. Издават се боклуци

Има ли смисъл да коментирам? Пазарът ни е заринат с книжни фекалии. На някого му хрумнало, че еди-какво си ще се продава, друг пък решил, че щом едно заглавие е хитово в чужбина, ще е хитово и тук. Резултатът е ясен – пълно е с шитави книги. Ще кажете – ама то е бизнес, тия неща се продават много! Ми то и хероин се продава много. А специално книгоиздаването е нещо повече от бизнес. То формира вкусове, влияе върху културната промяна в човека, възпитава тенденции, създава промени. Нещо повече – издават се отявлени некадърници, които биват налагани постоянно, тикани в очите ви. Виждате го сами, няма нужда да ви го доказвам.

7. Липса на адекватна държавна намеса

Тук ще спомена темата за ДДС-то на книгите, което си е 20%, като всичко друго тук. Без значение от това, че книгата е култура и изкуство. Господа политиците отказват да премахнат въпросното или поне да го намалят, понеже оправданието им е следното – то ако за вас го намалим, ония дето издават учебници, и те ще поискат, после и лекарствата, после и други и ще настане една… Истината е, че на държавниците не им трябват интелигентни, възпитани граждани, които четат. Трябват им прости овце, които да гласуват тъпо, и да са сръчни в боравенето с машини – т.е. да не са по-горе от дресирани шимпанзета. То образованият умен човек ще иска и по-висока заплата, не е една беда. Фактът, че го намалиха наполовина сега с Ковид кризата, не променя нищо. Нима ще намалят цените на книгите? И с колко, ако изобщо стане? Лев, максимум два на книга, струваща 20 лв.? Глупости.

8. Държавата просто пречи

В продължение на горното – не се взимат никакви мерки срещу пиратството, всяка година образователната система бълва все по-голям процент от гореспоменатите шимпанзета (недресирани даже), и още нещо. В издателските среди се говори за готвещ се лобистки закон в парламента. От една страна, ще преследват и ще ходят по представяния на книги и т.н., за да пишат актове на писатели, понеже като продават книги на премиери, някъде не ги отчитат и не издават касов бон (сякаш продават с талигите). От друга страна, ще се забрани да се продават книги с отстъпка – навсякъде, по панаири, по сайтове и прочее, никаква отстъпка, всички ще са задължени да продават само и единствено на корична цена. Слухът е, че това е опит на книжарниците, които са ядосани, че на панаири, алеи на книгата, сайтове, големи книжни промоции и т.н. едни и същи книги се продават по-евтино, отколкото при тях. Като споменах книжарници, да ги почна и тях.

9. Високият процент

По принцип процентът, на който работят книжарниците, би трябвало да е един за всички, но на практика е уговаряне, все едно си купуваш чушки на пазара. Зависи кой си и какъв си, има проценти, които в момента варират между 40 и 60 (за силните на деня, естествено, е по-малко). Малко тъпо е да се издаде една книга, по която са работили автор, преводач, редактор, коректор, издател, печатар, страньор, художник и т.н., и накрая, като излезе на пазара, търговецът ей така от нищото да прибере половината от продажбите за него, нали?

10. Некоректни търговци

Високият процент не е единственият проблем с книжарниците. Те ще ви завличат с книги, с пари, ще ви връщат бройки от книгите в окаяно състояние, омърляни и пожълтели, ще забутват заглавието в такива дупки, че и ченге с немска овчарка да не може да ги открие там. Хитовите места в търговския им обект, предните редове и набиващите се в очите стелажи няма да бъдат за вас. Те са запазени за силните на деня: автори лидери, издатели лидери. Странно – вече остана само една верига книжарници, която не е свързана пряко с издателства по някакъв начин[1]. Издателите, които на практика държат по-голямата част от пазара, вместо да наложат условията си, започнаха да правят това, което правят търговците, и да се учат на дребни тарикатски номерца от вече фалирали вериги.

11. Влечение към изкуството зад граница

Нека си кажем истината – дали става въпроса за литература, кино, музика, каквато и да е форма на култура, ние си предпочитаме това, което не е българско. Ако пък е американско или английско, най-добре! Не че няма резон, напротив. Българинът имаше на разположение 45 години, за да намрази родните творци, които се умилкваха около комунистическата власт и създаваха „шедьоври” в нейна угода, а след това още 15 години, за да обикне западните такива. Това са 60 години, или три поколения, с които сегашният български автор трябва да драпа с всички сили да докаже, че е ако не по-добър, то поне конкурентоспособен на тях. Не само с книгите е така, както казах, но да наблегнем в случая на тях. Преводната литература все още доминира в страната ни за сметка на родната такава.

12. Много други начини за забавление

Деветдесетте бяха мътно време, време на мутри, новобогаташи, политически врътки по високите етажи, честните частници и всякакви мизерии и кални номера – не че сега ги няма. Но специално в книжен аспект те бяха време, в което на практика нямаш какво друго да правиш. Нямаше интернет и компютри (правец осмаците не се броят), мобилните телефони бяха рядкост, скъпи и едва една идея по-горе от калкулатори (важи и за правец осмаците!), за смартфони и таблети да не говорим, кабелната телевизия едва-едва прохождаше, по видеотеките разпространяваха филми с кофти качество и калпав превод, 3D-киното не бе и мечта, телевизорите и другата техника не бяха това, което са сега и какво ли не още. На практика четенето тогава бе едно от малкото забавления – ако си ученик, за теб опциите са две: или да четеш книга, или да вържеш маратонките и да ходиш на игрището. Сега има страшно много други неща за уплътняване на времето.

13. Намаляващо лично време

Личното ни свободно време става все по-малко. Работим все повече – да изкараме повече пари, било за семейство, било за нещо друго, било защото така трябва. Все повече задължения и дреболии, отнемащи от времето ни, отделно време за транспорт до работа и обратно, отделно изникват постоянно неща, които са все по-важни и по-неотложни. От това страда четенето – просто на много от нас не им остава достатъчно време за това.

14. Непрофесионална издателска работа

Мда. Виждали сме го неведнъж. Калпави преводи, калпава работа на редактори и коректори (ако въобще ги има), грозни корици, рисувани едва ли не от второкласник на пейнт, чийто ламинат започва да се повдига от едно прочитане, евтина хартия, книжно тяло, лепено с плюнка, необосновано високи цени. Истории за завлечени с пари преводачи и автори, отделно книги, издадени с липсващи разкази или последни глави. Това е и една от причините за следващата точка.

15. Все повече хора четат в оригинал

Защо да не прочетеш нещо така, както е написано от самия автор? Без да ти се налага да рискуваш с променливи като превод, редакция, корекция и т.н.? Нещо, което гарантирано ще ти е по-евтино от българския вариант? Освен всичко друго ще си тренираш въпросния език, да не го забравяш, а да ти е подръка – все пак налага ти се да го ползваш и в работата си. Ето ви пореден фактор.

16. Неадекватни реакции от публиката

Ами, откачена работа – хайпват се много боклуци, по които се припада във възторг, понеже сега са модерни и на гребена на вълната, и обратното – чудесни книги биват замеряни с храч или по-лошо, загърбени в забвение. Знам, знам – то е относително кое е хубаво и лошо, всеки преценява сам за себе си, то е литература, не е точна наука като математиката. Така си е. И все пак.

17. Поява в литературното пространство на хора, обслужващи определени интереси

Ще дам пример с нещо лекинко, „почти” невинно. Вие сте млада девойка, и следвате книгоиздаване? Все още сте студентка, но мечтата ви е да работите в някое хубаво издателство, понеже книгите са ваша съдба и живот? А в издателствата е трудно да се вредиш, понеже всичките работят на семеен принцип и зор се пробива? Лесна работа! Правите си книжен блог и започвате да праскате ревюта на книги – минимум по едно на седмица. Постепенно навлизате в тези среди, запознавате се и с други книжни блогърки. Събирате се и обсъждате книги на топличко, обути в шарени чорапки до коленете, пийвате чайче и отхапвате мъфини. Запознавате се и с издатели, с пиарите им, които ви осигуряват безплатни бройки за ревюта. Много добре знаете какво да правите – ревюто трябва да е чудесно, ахкащо, сърцеразтапящо, представящо книгата като едва ли не изгубено евангелие: нищо, че на моменти ви иде да я окачите в нужника и всяка сутрин да й отдавате дължимото. Минава време, някои издателства спират да ви снабдяват с книги, а други – въпреки че ви дават – не ви хвърлят нишани, че ще ви назначат на работа? Няма проблем – преориентирате се към следващи, докато се получи. И воала – току-виж мечтата ви се сбъднала, ураааа! Постепенно спирате да четете книги с изключение на тези на издателството ви, за други да не говорим, отдавна сте спрели да харчите пари за странични издания, понеже сте се научили на безплатно. Впоследствие дори занемарявате блога, но какво толкова? Имате по-важна работа сега, пък и той вече си е изпълнил задачата.

18. Вътрешни дрязги и интернет хейт

Първо сме българи, второ – хора на изкуството – факт е, че крамолите в творческото пространство далеч не са мираж и рядко срещани. Този се кара с онзи, оня не може да трае другия… А истината е, че подобни неща отблъскват читателите. И още – хейтът, анонимен и не толкова. Не един и два автора съм виждал да бъдат отказани от писането, понеже поредният Пройчо е решил да насмърди книгата им и тях лично където му скимне.

19. Нагласени литературни конкурси

Тук пък направо не ми се говори. Купища конкурси, в които печелят или хора, които са известни, или (в по-честите случаи) разни некадърници, които са връзкари, познават този и онзи било сред самото жури, било сред задаващите литературен уклон, за да лобират за тях. Ми като се лансират графомани, читавите творци накрая махват с ръка и се отказват – защо да се мъчиш, след като няма да спечелиш така или иначе? Не знам по света как е, но в България не е от значение колко си добър, велик, талантлив и изключителен писател. Важно е кого познаваш, в кои кръгове движиш и какви връзки можеш да извадиш.

20. Апатия

Всяко чудо за три дни, в литературна България – за три часа. Това е наистина голям, сериозен проблем. Пише се, твори се, хвърлят се яко усилия, труд и пари в редакция, корекция, чудесни корици и книжно тяло, представяния, премиери, събития, реклама,  турнета, измислят се разни креативни нещица покрай поредното заглавие, само и само да се излъже някой да си купи бройка… И кво? Нищо. Потребителят е преситен, скучно му е, вижда във фейса, че за следващите два месеца предстоят неща, свързани поне с дузина различни книги (това само от български автори!), и не му пука. Може би авторите ни са прекалено много, може би издават прекалено често… Факт е, че интересът на публиката вече се привлича трудно, а като се привлече, се задържа още по-трудно.


[1] По наше мнение в настоящия момент няма такава верига от книжарници, като изключим няколко от наследниците на „Пингвините“, за жалост вече с куп ликвидни проблеми. – Б. изд.

* Изказаните в статията възгледи са лично мнение на автора и не отразяват непременно позицията на издателство „Ерго“.

Илюстрация © Max Sauco

Do NOT follow this link or you will be banned from the site!

Този сайт използва бисквитки (cookies). Запознайте се с политиката ни за поверителност

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close