Иван Шопов

три кратки прози

 

Басейн

Отпуснати и изтегнати в шезлонгите, някои леко поизправени, в полулегнало положение, с питие в ръцете, гостите се преструват, че не забелязват момчето, което се засилва да скочи в басейна. Някои от тях се поглеждат скришом, с едва загатната усмивка.

Момчето се засилва и скача надолу с главата в празния басейн. Чува се едно „туп“ и то остава да лежи неподвижно на дъното на басейна, без да издаде нито звук. На главата му се забелязва малко червено петно. После се превръща в локва, която постепенно се разширява и става все по-голяма.

Гостите продължават да лежат спокойно в шезлонгите край басейна, пият питиетата си и поръчват нови. Никой не се обръща към басейна, дори когато целият е пълен с кръв.

Кръвта полека започва да прелива и стига почти до шезлонгите на гостите, които бавно, без никаква видима тревога, допиват питиетата си, събират си нещата и се приготвят да си тръгват.

Няколко часа по-късно кръвта се лее по улиците като река, стига до коленете на минувачите по тротоарите, а онези, които са си останали у дома вече размислят да се качат на горните етажи или на покривите на къщите.

Никой няма идея как да спре кървавото наводнение, което започна от басейна.

В една напълно наводнена странична уличка момчето, което се хвърли в празния басейн, засмяно плува в собствената си кръв.

 

Детектор

На Нина

 

Отдалече прилича на полицай или служител на някаква частна охранителна фирма. Но шарените копчета на черната униформа, връзките на обувките, различни на цвят, и червеният клоунски нос го издават.

Приближава до девойката, която седи на пейката, и сякаш това е нормална процедура, минава през чантата й с нещо, което прилича на детектор за метал. (Но шареният пластмасов предмет със звънчета, звездички и малки клопатарци не може да бъде детектор за метал). Тя отначало се учудва, но после се усмихва и приема играта.

Със сериозен израз на лицето и прикрита усмивка я моли да стане и продължава да минава с детектора, този път по нейното тяло. Контролата трае само една минута, а след като завършва, двамата стоят и се гледат безмълвно в очите.

– Какво търсиш? – пита девойката странния контрольор.

– Не знам как точно се нарича – казва той, – но ти го имаш.

 

Тротоар

С няколко празни тенекии от сирене загради малка част от тротоара. Крещеше, със сочни псувни обиждаше съседите, които се опитваха да го вразумят или поне да се опитат да разберат защо прави това. Споменаваше думи като „свещено парче земя“, „кръв“, „живот“, „завинаги“ и от време на време размахваше юмрук, когато някой смелчак от насъбралите се хора опиташе да го доближи. А като замахнеше, се клатушкаше пиян на дебелите си крака. Това продължи, докато съседите не се отказаха и си отидоха у дома без да разгадаят мистерията за частта от тротоара, която съседът беше решил да защитава с  цена на живота си.

На другата сутрин той се извиняваше на всички съседи, които срещнеше. Казваше, че не знае какво му е станало, че е пийнал някоя чашка повече и това агресивно поведение няма да се повтори.

Съседите напълно го разбираха. Всички до един му простиха. Но, за всеки случай, избягваха да минават по ограденото парче от тротоара, дори и след като техният дългогодишен съсед прилежно прибра тенекиите.

 

Превод от македонски: Таня Попова
Първа публикация – Литературен вестник, брой 24, 2022 г.