Дулсе Мария Кардозо

Повредена

есе

 

Пералнята ми се повреди. Започна да подскача при центрофугирането, сякаш искаше да проходи със ситни крачки, докато внезапно се изключи и остави лампичките на програмите да мигат като коледни светлинки.

Стана ми много неприятно. Оправянето на повредата щеше да ми отнеме време, предвидено за други също толкова безинтересни, но вече надлежно планирани работи. Прострях мокрото пране на въжетата към задния двор, едно правоъгълно пространство, оградено от неуместни сгради. В тишината на утрото скрибуцащата макара на простора беше пленено животно. След като захванах с повече щипки прането, натежало от водата, се обадих на представителя на фирмата, за да му изложа неприятната случка. Щом стигнах до момента, в който пералнята сякаш бе тръгнала да прохожда, експедитивната служителка ме прекъсна и предложи да изпрати техник.

За да проучи проблема с необичайното тресене, поправи ме тя. Понеделник в осем сутринта, техникът вече има натоварена програма, ако искате да се възползвате от тази малка пролука… Възползвах се от малката пролука и в понеделник, в осем сутринта, техникът звънна на вратата ми. Точността му ми се стори по-чуждоземна от рошавата руса коса и сините му очи.

Бодростта, с която ми подаде ръка, потъна в още сънените ми жестове. Украйна, рече, за да се извини за акцента. Поднесох му извинение за теснотата на остъкления балкон, когато видях до какво жонгльорство трябваше да прибегне, за да издърпа пералнята от стената. Ами то аз голям, засмя се той. Тъкмо бях сварила кафето, когато техникът ме повика, Поправка скъпа, по-добре да изхвърли машина, купи нова. Още е само на десет години, простенах аз. Госпожа има късмет, много често издържа по-малко.

Реших да посетя голяма търговска площ, за да се запозная на живо с предлаганите възможности. Началото на една връзка, макар и с перална машина, макар и без надеждата да трае поне едно десетилетие, предполагаше все пак да не подхождам небрежно към избора. Докато стигна до коридорите с големите електроуреди, перални машини, хладилници, готварски печки, бойлери, климатици, обезвлажнители, прекосих много други, с малките електроуреди, микровълнови печки, тостери, ютии, сокоизстисквачки, тези с мъжки и женски козметични уреди, кантари, сешоари, самобръсначки, тези с компютрите, лаптопите, хибридните, all in one pcs, тези с телевизорите, с мобифоните, със звуковите уредби, километри с превъзнасяни от потребителите машини. Разминах се със съпрузи, които спореха за предимствата на вградените уреди, с жена, която хвалеше на приятелка американския хладилник, дето така щял да подхожда на просторния дом, какъвто нямаше, със служителя, който изпробваше функциите на смартфон последно поколение, с хлапак, заплеснат по една конзола и забравил да расте, със залутана старица, която питаше за електрическите чайници.

И ето ме най-после на точното място, редици с перални, накачулени една върху друга, следящи ме зорко, всяка с огромното си, грозно и умно сиво око. Надявах се до мен да долети, обляна в белите светлини, някоя от кънкьорките, които преди няколко години се пързаляха в онази музикална среда. Вместо това се появи един служител, още изпълнен с досада от разговора с предишните клиенти. С какво мога да ви помогна?, попита той. Неспособна да запомня потока от техническа информация, който избълва с умопомрачителна скорост, се отплеснах и взех да го възприемам в забавен кадър, с отекващ глас по коридорите, Smart Check, Smart Check¹, като надраскан диск, минал на ниски обороти и диктуващ кодирани инструкции за управление на космически кораб, който ме отвеждаше от там. Занизах едни да, да, така е, хм, хм, неспособна да ида по-далеч от минималното общуване, което гарантираше, че служителят няма да млъкне. Осъзнах, че космическият кораб всъщност беше коритото за пране на майка ми и аз пътувам, седнала на дървената скара и провесила крака, to boldly go where no man has gone before². Не можеш да идеш далеч, ако нямаш надеждно транспортно средство. И трайно. Накъде ме носеше сивото циментово корито, което винаги ми се бе струвало толкова закотвено за земята, открай време и завинаги, веднага вдясно на излизане в двора от кухненската врата? Въпреки пералните машини, които майка ми бе изредила – една се разваляше, идваше друга, – коритото винаги си стоеше там, все едно и също, а майка ми все намираше някаква полза от него. Корито за цял живот.

Аз обаче не искам корито за пране. Тази мисъл внезапно ме стовари на земята.

Служителят мълчеше насреща ми, раздразнен от отчуждението ми. Премигнах няколко пъти в опит да вляза в крак. Коя ще ми препоръчате?, зацепих едва-едва с усмивка. Зависи какво искате, вие трябва да знаете какво искате, отговори рязко. Какво точно искам? Не може да искам циментово корито като маминото, но пък…

Преди искахме вещите да траят вечно, сега искаме само тялото ни да трае вечно, нищо че всичко останало се разваля бързо, електродомакински уреди или чувства, все едно, убеждения или дрехи, все едно, искаме новото, шемета да опитаме новото, останалото няма значение, все едно какво, новото бързо превръщаме в старо, за да можем да опитаме новото, което бързо превръщаме в старо, за да можем да опитаме новото, което… Толкова изтощително! Живеем все по-дълго, някой ден ще станем вечни, но спечеленото време срещу смъртта не компенсира времето, което губя покрай тревожното чувство, че всичко около мен е крехко, покрай това, което се разваля и не се оправя, покрай това, което прави боклук, но не наторява, покрай рулетката с безкрайни възможности, покрай това, което толкова дълго избирам, а тъй малко ми трябва…

1 Интелигентен контрол (англ.) – Б. пр.
2 За да отида там, където преди не е ходил никой човек (англ.). – Б. пр.

 Превод Даринка Кирчева

 

Публикувано във VISÃO бр.1368 от 23.05.2019

 

Дулсе Мария Кардозо (1964, Траз-уш-Монтеш, Португалия) емигрира с родителите си в Ангола. След края на колониалната война през 1975 г. се завръща в родината и завършва право в Лисабонския университет. Пише сценарии, разкази и романи, някои от които са адаптирани за кино и театър. Още с първите си книги се утвърждава като един от най-емблематичните творци на новото поколение португалски писатели, далеч от модните течения, майстор на оригинална проза и нестандартно повествование. Романът „Окървавено поле“ (2001) е отличен с голямата награда за литературно събитие „Аконтесе“, а вторият – „Моето опяване“ (2005) – получава Наградата за литература на ЕС (на бълг., Ерго, 2011). Следват „До нас“ (2008), „Земя на врабците“ (2009), „Завръщането“ (2011), „Библията на Лоа“ (2014), „Елиет“ (2018). Произведенията ѝ са преведени в петнайсет страни и се изучават в няколко университета. През 2012 г. е удостоена с титлата Кавалер на Ордена на изкуствата и литературата на Франция. Най-новата ѝ книга, издадена на български език, е сборникът „Всичко това е любов“.