ЕРГО » Четива

Пресен кислород – спомен за Велизар Николов

Снимка на автора Велизар Николов
Велизар Николов, поет и писател

 

Пресен кислород

от Петко Тодоров

Прочетено на премиерата
на стихосбирката „Увлечения“ от Велизар Николов
УКИ, 21.09.2020 г.

 

Било е в началото на 70-те години, вървим с изкуствоведа Кирил Кръстев от дома му, пресичаме Орлов мост и срещаме Велизар на „Руски“: „Прибирам се“ – ще си хваща автобус за „Младост“. По никое време е и го питам: „Имаш да пишеш?“; прави знак с ръка, с което потвърждава. Отминаваме и Кръстев подмята: „Значи се познавате. Помниш ли двете ангелчета под краката на Сикстинската мадона? Той е едното.“ На другия ден се срещаме по обяд в „Шапките“, както обикновено, докладвам на Велизар. И както обикновено по онова време – превръщаме всичко в кафеджийски каламбур. Нещо от сорта „ляво-дясно архангелче“, не си спомням подробности.

Както и да го гледаме, Рафаело е търсел обобщение в изображението на Богородица и бебето Ийсус. В литературата се срещат предположения дали тая или оная му е позирала, Италианският ренесанс е подгизнал от митове, но е пределно ясно: за разлика от Мария ангелчетата са категорични портрети. Не са ангели, хора са, деца, и то конкретни. Може да се гадае едно и също дете ли са, но това е положението. Тук Рафаело е портретист, а не иконописец.

Като видях снимката на Велизар в Църквата в „Младост“ на помена за 40-те му дни, се сетих, дето съм чувал от жени, че има ангелско лице. Какво си е мислил господинът Кръстев – незнайно е. След кончината на Велизар се обадих на Соня Несторова с притеснението да не се затрие стихосбирката му. Соня – светла ѝ памет, че смъртта не се помайва – ми прати по електронната поща книгата с кориците и счетоводната сметка. И видях, че на предната корица е лявото ангелче от Сикстинската мадона. Художникът Рафаилов не откопирал художника Рафаело, и слава Богу! Не се познавам с него, няма смисъл да гадая как му е поставена задачата, важен е резултатът. Това е проклетията на живота: коментирахме задната корица – когато я изпратиха на Велизар, в нея имаше 7 печатни грешки. За предната корица не е ставало дума.

През първите дни виждах в Рафаиловия ангел самия Велизар. Заподозрях художника, че е вкарал в рисунката негови черти. После в съзнанието ми ангелът се покри с майката на Велизар. Тя беше неговият ангел-хранител. Още ми е в ушите стонът ѝ на облекчение по телефона: „Пенсионирах го най-после!“. При една среща сподели, че майка му има сериозен здравен проблем. Вече пишеше, а не говореше. При следващата среща го попитах за нея. Оправила се, никакви проблеми. И тогава го попитах: Тя няма да е вечна, как ще я караш без нея? Написа: „Вършее като кон! Тя ще ме надживее.“ Сигурен съм, че ако беше поживяла още, той сега щеше да е тук. И аз нямаше да се изказвам.

Велизар рисуваше до едно време. Сядаме някъде, излиза някакъв лист и той захваща лицето на някой от компанията: задължителният ¾ профил. Винаги ми е взимал акъла с линията на контура на този профил – перфектен, без да вдига химикалката. После се появи характерната му нервност в ръцете. Владо Свинтила обичаше да го бъзика за тази му „щръклица“, така я наричаше. Това е проклетията на живота: десетилетия си мислех да го заговоря дали „щръклицата“ дойде с отказа му да рисува и не сварих да го направя.

Той си възпита невероятно прецизен и светкавичен усет за художествения факт. Излизаме от изложба и със запалването на цигара е в състояние да въздава категории и оценки. Аз съм устроен другояче, възпроизвеждам многократно видяно и прочетено до стигане на сърцевината. Случвало се е да реагирам: Не си прав, защото еди-какво си! И на другия ден да му кажа: Абе вчера за еди-кое си ти беше прав. Виктор Пасков ми сподели, като се връщаше от Германия: „Ти разбираш ли, че цяла година очаквам момента, когато ще седнем с Вили и ще му стоваря новите си стихотворения?“. Което ще изненада познаващите Пасков от съчиненията на Красимир еди-кой си. Ползвах се и аз от тази способност на Велизар. Ползваше се Янаки Петров, сигурно и други, за които не се сещам и не подозирам. Длъжни сме да си дадем сметка, че той не се опита да капитализира тази си способност.

Листът на масата беляза началото и края на познанството ни – в началото с рисунките, накрая с участието в разговора. Последната дума, която ми написа беше „капитализъм“. Изпращах го през подлеза на „Плиска“, където бяха неделните ни събирания с Васил Стоев и Димитър Генчев – до автобусната спирка, и ми посочи с възмутителен жест реклама на парфюм „Монблан“. Който е писал някога с писалка, ще разбере възмущението му. Казах му: Марката продава. Извади лист от чантата, сгъна го и написа само една дума: „капитализъм“. Минавал съм сигурно десетки пъти и не съм забелязал рекламата. Велизар пак беше видял повече.

За стихотворенията в книгата. Те ми стоят не по-различно от предишни – елегантно изящни и точни като онези контури на профили, които изтегляше, без да вдига химикалката от листа. Съдържанието се побира в двете думи на Андре Брьотон: „Пресен кислород“.

Отзивите за стихотворенията му „за възрастни“ са нищожни, повече се писа за стихотворенията му „за деца“. Имам обяснение за това и пазя сили да запиша своето преживяване и разбиране на поезията му. Дължа му го. Само дано годините не ми извъртят някой номер като на него. И с ясното съзнание, че няма да разчитам на неговата преценка.


Корица на стихосбирката "Увлечения" от Велизар Николов

ISBN: 9786197392593
Goodreads:   

 

 

Do NOT follow this link or you will be banned from the site!

Този сайт използва бисквитки (cookies). Запознайте се с политиката ни за поверителност

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close