Бележка: С всяка поръчана книга от български автор в тази колекция получавате безплатно и електронното ѝ копие. Книгите са с 25 % намаление. Цената за доставка намалява с броя на поръчаните книги. Ако и преди сте поръчвали книги директно от сайта на издателството, ползвате допълнителна отстъпка от 10 %.
9 европейски автори с модерна гледна точка в схващането за фантастично в едно завършено литературно произведение. Дали като поезия на философията, безвремие на приказното, естетиката на кошмара, странността на обратите, магията в реализма, екзистенциалното в ноара на ужаса – тази колекция съдържа в себе си острите парченца на непознатото.
„Сивия гълъб“ е единственият роман и последната творба на Шандор Тар. Психологически екшън с привкус на криминале, или екзистенциален хорър с елементи на любовна история, a защо не пародия на роман ноар – книгата търпи всякакви жанрови определения. Напрегнат, увлекателен стилово, романът ни повежда към тресавищата на греха, престъпленията и порока, обсебили за дни привидно безгрижния провинциален живот в неголям град. Съдбите на героите се преплитат фатално около разгадаването на загадката на смъртоносна зараза, подобна по симптоми на средновековната чума. Дали човечеството е изправено пред нов бич божи, има ли изход и дали си струва да живеем заради едното изкупление – това са злободневните теми, които Шандор Тар разисква в „Сивия гълъб“.
Левенте Кирай е провокативен писател. В „Диктати“ въображението му ражда най-невероятни обрати в странните му разкази със странни герои, черен хумор и често зловещи развръзки. Това обаче не са хватки за привличане на по-широк кръг читатели, не са разкази за лековато забавление. Зад написаното се крият дълбоките въпроси на съвременното ни битие, на разколебания смисъл и разклатена вяра, на човешката самота и отсъствието на любовта. Чувството за хумор, което е в черната гама и въпреки това успява да разведри читателя, разширява и задълбочава акцентите в разказите на Кирай. Тук е мястото и на преводача, който е успял да „хване“ стилистичното разнообразие и игра в писането на унгарския писател. Резултатът е книга, която може да удовлетвори взискателните читатели и да научи на писателско умение.
Подозрителна, но и благосклонна към своите герои, разказвачката Нели Лишковска ги въвежда в света ни – и изведнъж той става по-ясен и по-зловещ, по-тайнствен и по-вълнуващ. Задълго. Кое е истинското? Мисълта, реалността, въображението? Къде се пресичат и как ни променят… Такива въпроси задават разказите от сборника „Танго за Луцифер“. Нели Лишковска ни показва този свят… Точно този… И ако не се разпознаем, значи сме се загубили.
В своя сборник с разкази Йовица Ачин разширява границите на европейските разказвачески традиции, въвежда ни в теми, познати от творчеството на Кафка, където гротеската и абсурдът прикриват стъписването на съвременния човек пред неизвестността на смъртта, от която единствено спасение е фантазията. В „Прочетено в очите ти“ авторът настоява за ролята на преписвач, копиращ петната, следите от реалния живот, както и белезите по тялото на самия творец, изложил се смело на житейските предизвикателства и поражения, но и на риска да остане неразбран, осмян, обруган от читателя – свидетел на неговите експерименти. В тази смелост се крие прелестта и прелъстителна сила на книгата, която освен всичко друго е и игра на съблазняване, в която писателят не се бои да заложи себе си. Ачин е най-автентичният мистификатор в съвременната сръбска проза. В неговото постмодернистично виждане автор и читател често си разменят местата, за да споделят една действителност на границата между живота и кошмара, моделирана от религиозни, философски, литературни и паралитературни проблеми.
Романът лабиринт на Михайл Айваз, който те тласва по наклонения улей на спиралата, устремява те с шеметна бързина и те оставя без дъх, докато не цопнеш в безвремието на приказния водовъртеж: QUAE MAGORUM IUNGES NOMINANTUR… Дали е истина, мит или измислица, ще каже читателят! „Пътуване на юг“ е роман-калейдоскоп, построен като разказ в разказа. В основната сюжетна линия – разследване на две неразкрити убийства, се преплитат текстове, присъщи на различни литературни жанрове, дори цял един роман, чиито букви са от огъната тел. Демони и роботи участват в историите наред с хората, светещи червеи пишат на морското дъно загадъчен текст, на сцената се играе балет по идея на Кантовата „Критика на чистия разум“. Кабалата е сюжетна нишка в комикс, таоизмът – в научнофантастичен филм. Иронизират се трилъри и екшъни, идеите на ренесансов философ и пликче гумени бонбони са еднакво важен ключ за разгадаването на криминален случай и на собственото Аз. И във всички истории като главно действащо лице присъства Градът със своите улици, аромати, фасади и кафенета, с диханието си.
Романето за вълци, хора и всякакви странни явления от Антонин Баяя! И за любов! Романът е пропит от обич. И всеотдайност. Между членовете на едно широко разклонено човешко семейство, между членовете на вълча глутница. Изящно поднесена еротика. Любов към природата, сраснала се неделимо с хора и вълци, еднакво нужна на всички живи същества. „Вълчеотдание“ е поетично-философски разказ за осезаемото и неосезаемото, за боговете на безчет религии, за Брата Човек, Брата Вълк и за Твореца. Величествена възхвала на живота! В повествованието има и немалко смърт, но смъртта също е неделима част от живота! Роман – ода за живота!
Разказите на Мартин Петков са в традициите на една хуманистична фантастична литература, която познаваме от творчеството на автори като братя Стругацки, Клифърд Саймък, Рей Бредбъри или пък Станислав Стратиев и Павел Вежинов. В тях важните въпроси са свързани с човешкото. С надеждите за това от него, което ще оцелее в бъдещето, или с опасенията за това, което ще бъде изгубено. Въпроси, вълнуващи винаги хората, независимо от времето и пространството, които обитават, са тези, които разказвачът извежда чрез своето повествование – за любовта, за словото, за паметта и какво оставяме за тези след нас. „Някога бяхме богове“ е и психологическа, и философска проза, за да бъде определяна само и изцяло като „фантастика“. Мартин Петков умее да разказва, притежава литературна култура, която личи в текстовете му. Притежава и един необходим усет за конструиране на разказа. Не се увлича, не „пълни“ излишно там, където не е необходимо. И книгата ще допадне на много по-широк читателски кръг от този на любителите на фантастиката, ще бъде оценена в нейната по-широка литературна стойност.
„Отдел И“ носи атмосферата на най-доброто от шпионските романи за Студената война, използва и се подиграва жестоко с клишетата на соцреализма, дразни възприятията на заклетия почитател на научната фантастика и предизвиква обичайния читател на съвременна българска литература. Петър Тушков владее отлично райновската разговорност, пише едновременно свойски и образно, не се свени с метафорите и яркото, запомнящо се хиперболизиране на езика на тялото, типично за привидния жанр на романа. И ефектът е като при четенето на произведение от една линия (не бихме я нарекли традиция) в българската литература, в която фантастичното присъства, но само като елемент и не е достатъчно за единствена интерпретативна рамка.
„Три плюс 1“ е увлекателна смесица от Централноевропейски дух, Монти Пайтън и Тристрам Шенди. При Петер Зилахи винаги си представяме разказвача като млад човек, с когото все се случва нещо – по думите на Габор Немет, – щом пристигне някъде, избухва минимум революция, щом му се роди дете, прозорецът на болницата гледа точно към Сентрал парк, щом се контузи по време на футболен мач, раната му е такава, каквато няма никой друг. В Мароко го смятат за арабин, в Дания за датчанин, на Антарктида за пингвин. Светът в тази книга предизвиква смях от сърце и е дълбок и чувствителен, но ни най-малко сантиментален.
[contact-form-7 id=“2261″ title=“Разпродажба 20190423″]