Влажна зона (2021)
Намерението на Маркова е с всеки разказ от тази серия да изследва отделен аспект на телесното по линията на неговите сблъсъци с бюрокрация, език, закони, санитарни, диетични и информационни правила, норми и табута.
Ужас (2021)
Клуб LAZARUS се завръща и си търси секундант. На теб, читателю, се пада честта да участваш в уникален литературен дуел. Осем двойки умели фехтовачи в писането на страшни истории ще кръстосат пера на полето на хоръра. Ще се осмелиш ли да застанеш редом с нас? Да всееш хаос по бреговете на Дунав в един невъзможен „Косплей“? Александър Драганов и Иван . . .
Пътеводна сълза (2021)
В тази по-различна моя стихосбирка този път съжителстват всички нюанси на битието – любовни и еротични стихотворения, стихотворения за смъртта на майката, за смъртта на приятелствата, както и стихотворения за плагиаторите и епигоните, за двата края на обществената стълбица и за духовното призвание на човека.
Ние – същите (2021)
„Ние – същите“ е промислен наслов, както е при другите книги на Огняна Свиленова/Свилина.
Невинни (2020)
Романът на Дияна Боева „Невинни“ е продължение на „Писма за оригами“ и ни пренася в една по-нова епоха – 90-те на миналия век: произтичащите от Лукановата зима мракобесни времена.
Божествени частици (2020)
Поезията преди всичко е извисено състояние на духа и в същия смисъл спокойно мога да се доверя на досегашните поетически книги на поетесата, които съм чела: фините частици поезия в тях заслужават развълнуваното ми „Да“ на читател.
Паралелни вселени (2020)
Ако човек е живял дълго в очакване на красива поезия, то за такъв читател е дошъл светлият миг на запознанство със стихосбирката „Паралелни вселени“.
Увлечения (2020)
Велизар Николов знаеше, че е голям – и не му пукаше от нищо. Беше изпил и изплакал своето.
Метаморфози (2020)
През „Метаморфози“ на Овидий (8 г. сл. Хр.) и „Метаморфозата“ на Франц Кафка (1915) до модерната фантастика с истории за свръхчовеци от бъдещето. От жанр в жанр. От история в история.
Ти си абсолютна (2020)
Антологията „Ти си абсолютна“ съдържа подбрани истории от десет български писатели.
Дървото на спомена (2020)
„Поетът, скъпи мои, си записва, за да помни, че е човек“.
Словесни кръгозори (2019)
Сборникът съдържа литературна критика (рецензии и отзиви) за около 20 издадени досега поетически и прозаически (в това число две преводни – на полски и на италиански език) книги на Лъчезар Селяшки. Рецензиите са придружени от факсимилета на първата корица на съответната книга. Във втората част на книгата следват осем интервюта с автора, публикувани преди това в периодичния печат и в . . .
Сърца от стомана (2019)
2041-ва. България е световна икономическа сила, обществото ѝ е богато и мирно. Няма престъпления и насилие, затворите са празни.
Зибелингски хроники (2019)
Тази книга проследява малка част от чудните пътешествия по суша и море на забележителния холандски художник и мореплавател Зибо ван Силвенс.
Писма до Лазар (2019)
Новата книга на Владислав Христов възпира залеза на съвременната българска поема. Авторът ни показва мощно метафорично мислене, което задвижва модернистката центрофуга за производство на смисъл. Текстовете са спомен за онези изстъпления на модернизма, които ни свързват с небесата – спомен и желание за красота, невъзможност, за щурм в промяната на съзнанието. Марин Бодаков В поемите си Владислав Христов създава поетически . . .
Голямо червено слънце, самотни електрически светлини (2019)
Авторът представя четиринайсет самостоятелни случки, дискретно свързани от фигурата на скитащия се по пътищата на днешна България разказвач. Сигурно има безброй истории за пътувания с влак или на автостоп и още толкова за мимолетни срещи. Но като че ли у никого от съвременните писатели не доминира така, както у Пламен Антов, този пронизващ тон на една много човешка екзистенциална самота. . . .
Крайбрежен триптих (2019)
Милка Стоянова е от поетите, които не афишират себе си често, не дирят да публикуват навсякъде, където е възможно, да участват във всеки конкурс, наумил си да закрепи през изкуството собствен авторитет. Не, тя е прибран поет – може би каквито трябва да бъдат истинските поети, – поет, който тихо, но с постоянство гради своите стихове, своето поетическо битие. „Крайбрежен . . .
Предсказания 2020 (2019)
През 1555 г. френският лекар и астролог Мишел дьо Нострадам издава своите четиристишия „Предсказания“. Близо пет века по-късно Нели Лишковска се осмелява да създаде поетична мистификация с нови видения от бъдещето под формата на тристишия и със заглавие „Предсказания 2020“. „Предсказания“-та на Нели Лишковска пленяват с календарно разписана енигматичност. Под прикритието на обективното време във всяко гнездо с определена дата . . .
С такси в страната на чудесата (2019)
„С такси в страната на чудесата“ е сборник от хумористични разкази, които постепенно прерастват в приказно-абсурден „таксиметров“ роман. Тази книга е своеобразно продължение на първия сатирично-философски роман на Стан Рашков „Отпушени мисли“, излязъл през 2014 година. Още навремето сатирикът Стан (тогава Станимир) Рашков търсеше, откриваше и описваше абсурдите в нашата Страна на розите (и на склерозите). По-късно той замина за . . .
Отворени възможности (2019)
Който се опита да раздели „Отворени възможности“, тази цялостна поетическа отливка на Цвета Делчева, на отделни заглавия, теми, мотиви, обеми, жанрове, стилове, цикли и подцикли, дори родове, наполовина ще се лиши от възможностите, които отваря стихосбирката. Който се подведе да я чете само литературно, без да види срещата на изкуствата в нея, ще съкрати още възможностите. Съзнателно бягаща от институциите . . .
На пост (2019)
Винаги съм смятал, че добавянето на някакво определение към жанра „роман“ е белег на претенциозност. „Вместо роман“, „вулгарен роман“, „роман на чувствата“… Но в случая няма как да не нарека „На пост“ вертикален роман. Защото той е прицелен нагоре. Изправен е като лествица, чийто горен край се губи в сиянието на небесата. Текстът е излят – като камбана, като изповед, . . .
Комореби (2019)
Владислав Христов е един от най-издържаните, последователни и съдържателни съвременни български поети, които в нюанса, във финото, едва незабележимо изменение търси и открива поетическото настроение и въздействие. Бих оприличил тази негова книга на тушова рисунка – едно движение на ръката, но овладяно до съвършенство и ето го стихът! Митко Новков „Комореби“ е най-добрата сбирка от мигновения на Владислав Христов. Тя . . .
Бог в очакване на дилъра (2018)
„Бог в очакване на дилъра“ на Бистра Величкова е болезнен и суров калейдоскоп на съвременността ни, побрал множество стъкълца, всяко от които е запечатало късче от многопластовия сюжет на живота, нечия пестеливо разказана история, която започва преди стихотворението и продължава след последния стих. Това са режещи стъкълца, в които бродят самотници, клошари, пияници, проститутки, сутеньори, наркомани или обикновени хорица, за . . .
Имагинериум (2018)
Добре дошли в нашия Имагинериум! Неутолимото любопитство и търсене, дивата енергия, нестихващото вдъхновение, гладът за нови светове и картини. Това води писателите и художниците в танца с дълбоката и поглъщаща тъмнина на туша върху жадната и необятна белота на хартията. Сред дебрите на въображението изникват пулсиращи образи, прескачащи от жанр в жанр. От сюрреализма на сънищата – в дистопията на . . .
След опиянението (2017)
Росен Кукушев е вече познато име на ценителите на добрата поезия. Той се отличава със собствен глас – нещо рядко срещано сред днешните млади поети. При това той не е от поетите, които със сложни метафори, дълбокомислени философствания или небрежна естрадност се опитват да се харесат на публиката. Стихотворенията му са комбинация от емоционалност и разсъдъчност, от приземеност и виталност. . . .
Старецът и песента (2017, 2020)
Ако вярваш само на нещата, видими за очите, но въпреки това в главата ти често звучи песен, недостъпна за другите, това означава, че или си специален, или нещо много специално ще ти се случи. Или пък че грубата реалност, която всички ние обитаваме, трябва да има и изход към мистичното, към свръхреалното, за да придаде основание на случващото се. Защото . . .
Палимпсест (2017)
Докато мислех как и дали читателите ще възприемат архаичното понятие в заглавието на книгата, означаващо оригинален текст, отстранен чрез търкане или промиване, след което на негово място е въведен друг текст, прозрях колко точно всъщност „палимпсест“ назовава сегашността ни. Не само защото под всички нови и по-нови творби от всякакви жанрове прозират оригиналите на Слово(Свето)сътворението, но и защото ние, хората . . .
Църква от сънища (2017)
„Църква за сънища“ е дебютна за Боян Крачолов. Въпреки това обаче тя представлява зрял и завършен текст, който разкрива оригиналния прозаически талант на своя автор. В тези трудноопределими в жанрово отношение фрагменти Боян Крачолов умело балансира между сюжетността и есеизма, демонстрира способност да изгражда поанта, съчетава иронията и автоиронията със задълбочено послание. Ани Бурова Емоционални, романтични, мечтателни, момчешки, на ръба . . .
Отвъдно време (2017)
Поетът Здравко Кисьов е завидно осъществен, книгите му очертават истинско литературно дело.
Господарят на дивия плаж (2016)
Поезията е нещо, което тръгва отнякъде и стига винаги до сърцето. Тя има безброй пътища, може да се спре в кръчмата край брега, цяла нощ да пътува към звездите, а после да усети дъха на целувката и да започне да строи дворци. Тя може с боси крака да се разхожда край брега, да разказва безброй истории на любовта, а после . . .
Полезни връзки
