Този сборник с фантастични разкази е посветен на трите ми житейски и професионални увлечения – книгите, библиотеките и фантастиката. Същевременно „Призраци в библиотеката“ намира центробежната си сила в противоречията. Тук ще откриете дълги и къси разкази, весели и тъжни сюжети, произведения, които да те накарат да се замислиш и такива, които да ти помогнат да се отпуснеш. Тази противоречивост се . . .
„Калейдоскоп“ е заглавието на дебютната поетична книга на Велина Баева, в която ще откриете 35 късометражни истории, всяка от които илюстрирана в характерния стил на Борислава Караджова (@borislavamadeit).
Единадесет разказа и една повест, дванадесет модела на миналото, настоящето и бъдещето, където оригинални идеи и ясен, красив език изграждат редкия обект, наречен истински добра литература.
Тази книга е твърде лична. Думите в нея са така сгъстени от напрежение, че една да махнеш или да добавиш, ще стане късо и ще изпепели преживявания свят.
Книгата „Насън и наяве“ съдържа 92 кратки истории в хибридния жанр поетична проза, като някъде прозата преобладава, другаде поетичният заряд в текстовете е по-силен.
Една неполитизирана и магическа книга за комунизма и посткомунизма през погледа на главната героиня, минаваща през житейските етапи на дете и тийнейджърка.
Ясена Юрукова е млада жена със скучен живот – творчески блокаж, еднообразна преподавателска кариера… Освен това спи с предишните си гаджета, към които не изпитва никакви чувства. Тя иска нещо ново и вълнуващо, но съдбата я изненадва, като ѝ поднася старите ѝ любови. Явор и Янчо са толкова различни, но и толкова подобни, зарязали я съответно преди единайсет и седем . . .
Намерението на Маркова е с всеки разказ от тази серия да изследва отделен аспект на телесното по линията на неговите сблъсъци с бюрокрация, език, закони, санитарни, диетични и информационни правила, норми и табута.
Клуб LAZARUS се завръща и си търси секундант. На теб, читателю, се пада честта да участваш в уникален литературен дуел. Осем двойки умели фехтовачи в писането на страшни истории ще кръстосат пера на полето на хоръра. Ще се осмелиш ли да застанеш редом с нас?
В тази по-различна моя стихосбирка този път съжителстват всички нюанси на битието – любовни и еротични стихотворения, стихотворения за смъртта на майката, за смъртта на приятелствата, както и стихотворения за плагиаторите и епигоните, за двата края на обществената стълбица и за духовното призвание на човека.
Романът на Дияна Боева „Невинни“ е продължение на „Писма за оригами“ и ни пренася в една по-нова епоха – 90-те на миналия век: произтичащите от Лукановата зима мракобесни времена.
Поезията преди всичко е извисено състояние на духа и в същия смисъл спокойно мога да се доверя на досегашните поетически книги на поетесата, които съм чела: фините частици поезия в тях заслужават развълнуваното ми „Да“ на читател.
През „Метаморфози“ на Овидий (8 г. сл. Хр.) и „Метаморфозата“ на Франц Кафка (1915) до модерната фантастика с истории за свръхчовеци от бъдещето. От жанр в жанр. От история в история.
Сборникът съдържа литературна критика (рецензии и отзиви) за около 20 издадени досега поетически и прозаически (в това число две преводни – на полски и на италиански език) книги на Лъчезар Селяшки. Рецензиите са придружени от факсимилета на първата корица на съответната книга. Във втората част на книгата следват осем интервюта с автора, публикувани преди това в периодичния печат и в . . .
Новата книга на Владислав Христов възпира залеза на съвременната българска поема. Авторът ни показва мощно метафорично мислене, което задвижва модернистката центрофуга за производство на смисъл. Текстовете са спомен за онези изстъпления на модернизма, които ни свързват с небесата – спомен и желание за красота, невъзможност, за щурм в промяната на съзнанието. Марин Бодаков В поемите си Владислав Христов създава поетически . . .
Авторът представя четиринайсет самостоятелни случки, дискретно свързани от фигурата на скитащия се по пътищата на днешна България разказвач. Сигурно има безброй истории за пътувания с влак или на автостоп и още толкова за мимолетни срещи. Но като че ли у никого от съвременните писатели не доминира така, както у Пламен Антов, този пронизващ тон на една много човешка екзистенциална самота. . . .
Милка Стоянова е от поетите, които не афишират себе си често, не дирят да публикуват навсякъде, където е възможно, да участват във всеки конкурс, наумил си да закрепи през изкуството собствен авторитет. Не, тя е прибран поет – може би каквито трябва да бъдат истинските поети, – поет, който тихо, но с постоянство гради своите стихове, своето поетическо битие. „Крайбрежен . . .
The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.