„Мъртвата пеперуда“ на Майя Динева е поетичен роман. Да, това твърдение е странно, след като в генезиса на неговата канава стои едно необмислено, жестоко убийство. И въпреки това „Мъртвата пеперуда“ е поетичен роман. Поетичен заради вярата на героите му, които независимо от препятствията и спънките, които им препречва животът, продължават напред, без да се оплакват, вярвайки в Божието възмездие и . . .
Първите ми впечатления от сборника „Някога бяхме богове“ бяха, че разказите са сдържани, непретенциозни и интригуващи по неочакван, някак позабравен начин. Когато стигнах до третия или четвъртия разказ, изпитах едновременно облекчение и задоволство: нямаше я предвзетостта на постмодернизма, но я нямаше и овехтялата естетика на осемдесетте. В разказите на Мартин Петков се долавя леко старомоден привкус – но това, в . . .
Малко е да се каже, че стиховете на Иванка Павлова се четат на един дъх. Свежестта и зрелостта на произведенията, изстраданите пориви, дълбоката изповедност, търсенето на хармония с природата и най-вече култът към красотата са може би най-притегателното нещо в тази поезия. Анита Коларова Иванка Павлова носи поезията дълбоко в душата си. Ранима, одухотворена, самовзискателна, тя намира пристан в изкуството, . . .
„Писма за оригами“ не е политически, не е идеологически, не е и исторически роман. Някога познавах доста хора като героите на Дияна Боева. Сещам се за тях чрез нейната фикция. Хора от ъгъла, които, за да се опишат достоверно, означава да не се научи много за тях – невероятно трудна задача за писателя. Мълчанието. Това е безнадеждността на тоталитарния свят. . . .
„Увеличение четиридесет“ е книга-проект, изследване и разследване в дълбочината на нещата. Фотоувеличението, заявено като оптически инструмент на поезията, прониква през епидермисния слой на действителността, открива скрити родства, плаващи смисли, асоциативни пластове на знание. Дали в прецизната инвентаризация на чудото в ежедневните предмети, в описанието на духовната архитектура на един водопад или в интимната картография на един град, текстът търси, напипва . . .
В морето от поетически книги, които всяка година излизат в България, книгата на Ивайло Иванов е истински остров. Книгата наистина е „нова“, но „нова“ не в смисъла на експеримент, който винаги претенциозно иска да донесе „новина“ на света, а в смисъла на нейната класичност. Човекът, взиращ се в света от страниците на книгата, вече го вижда като Творение, такова каквото . . .
Романът „Боинг-747“ разказва за 14-те години емиграция на главния герой в Канада. Разказът е безподобно правдив – с толкова хумор и горчилка едновременно, че от време на време, докато четеш, започваш буквално да цвилиш от смях; и почти веднага, само един параграф по-долу, да търсиш дяволската песъчинка в окото си. Мозаечната структура на повествованието служи като много здрава арматура за . . .
Отдел „И“ е истинска рядкост в съвременната българска литература: роман в жанра алтернативна история, който не избира лесни пътища.
Мислех, че съм свикнал с изненадите на Пламен Антов. Във всяка негова книга има елемент, който престъпва табутата и разсича клишираната представа за това, което поезията е или трябва да бъде… Въпреки всичко новата му поетична книга ме изненада. Не очаквах от него толкова яростен фронтален сблъсък със съвременната цивилизация, с нейното бърборене, с нехайното ѝ празноглавие. Не очаквах такава . . .
Тези красиви и сдържани стихотворения, с изчистена форма и богата образност, пулсират с несекващ блясък. Докато ги четях, сякаш можех да доловя как мълчанията, от които са направени, се процеждат в правдиви и необходими думи. Ричард МакКан Поезията на Владимир Левчев притежава оригинален глас, чиято мъдрост засенчва годините му… Откровения мрачни, и същевременно красиви. Уилям Меридит Поезията му е място, . . .
Тази книга се е родила като фрагменти, но няма фрагментарен характер. Обединена е от общ дух на търсене на смисъл и четири женски имена, вплетени в обща игра. Тя не представлява чиста философия, нито литература par excellence, но търси общото им пространство, доколкото цени пълнокръвното единство на послание и стил. Всички теми в нея опират в крайна сметка до спецификата . . .
Кривата на една съдба, свързваща разкази за драматична неудовлетвореност и жажда за себеналагане като индивидуалност и творчески натюрел в едно лишено от критически усет и социални рефлексии общество. Двама души, съшити с белите конци на съпружеството, които „годините на прехода“ обричат един на друг в неизбежен антагонизъм. Новият роман на Цвета Делчева е за онези наситени, макар и краткотрайни или . . .
Новата книга на поета Роман Кисьов „Яйца на феникс“ съдържа кратки стихотворения, които той назовава „лапидарии“. Тук краткостта е градивен принцип на всяко стихотворение. Може би би било уместно да припомним едно заключение на великия римски поет Хораций: „Опитвам се да бъда кратък, / а ставам тъмен.“ При нашия поет нека преустроим мисълта на Хораций: „Опитвам се да бъда ясен… . . .
„Америка е страна-символ на много неща. А символите са или идеализирани, или стъпкани. От появата на „Едноетажна Америка“ на Илф и Петров до наши дни чужденците са се опитвали да я опишат. Но вместо това са засилвали нейната символичност. За американците обаче тя е дом. Такъв стана и за мен. И аз се опитах да я покажа такава, каквато е . . .
„Германии“ на Владислав Христов е забележително четиво. Този настръхнал монтаж от експресивни фрагменти разкрива един от най-тежките проблеми на днешното ни българско битие – емиграцията. В никои други подобни четива не ме е засягала така остро емигрантската тема, както в тази лапидарно изразена драма. Необикновената напрегнатост и наситеност на тази поезия, нейният размах и дълбочина поставят „Германии“ сред най-значителните творби . . .
Поезията на Екатерина Григорова не предлага лесни и еднозначни послания, тя разчита на интелигентни и ерудирани читатели, чието въображение може да се ориентира в сложно кълбо от културни асоциации и внушения. Стихотворенията са по-скоро нетипични за българската лирическа традиция, в която преобладават интимните преживявания и личната изповед. Те впечатляват със своето тематично разнообразие, с богатството от парадоксални, понякога дори абсурдни . . .
Станчо Пенчев изследва съдбите на героите си през призмата на големите въпроси на отминалия страшен век. „Защо песъчинката-човек е осъдена да осъзнава светозданието? Беше се блъскал с кокоша слепота в пропаданията на този вкърмен с войни, кръв и пороци век… Но, Господи, кой може да прозре в световния водовъртеж? Знае ли някой какво е история?” – пита се един от . . .
Капката беше онази – Първата – в изначалната супа, където завря Бъдещето. Казано просто – беше Излишната Капка, която препълни съда при Сътворението и обърка намеренията на нищо неподозиращия Хаос. Той толкова се шашна, че изпусна нишката на Процесите, които пък веднага се възползваха от създалото се положение. Само това и чакаха, за да си отмъстят за терора и тоталитарната . . .
Към днешната конюнктура в българската поезия творбите ми нямат почти никакво отношение – както формално, така и смислово. Словото за мен не е нито инертен материал, с който да запълвам страниците, нито средство за манипулация, нито начин да удовлетворя тщеславието си или арогантността си, не е параван за прагматични цели, или поле за дебилни забавления, не е и някаква мистична . . .
Ако окото е обектив, който снима живота и смъртта около себе си, запечатва кадрите върху лентата на кожата и костите, а после проявява негативите в тъмната стая на черепа, то снимките от този фотоапарат са тук, в стихотворенията на Яна Пункина. Това е книга за тялото, което усеща присъствието на други тела, човешки и животински, вижда тяхната взаимосвързаност. Това е . . .
Лято е, в Созопол сме, но едно след друго се редят апокалиптични събития, за които получаваме само намеци, не и обяснения, в добрите традиции на фантастичната литература. А главната героиня, в своята дезориентация и автоагресия, е ту цинично дистанцирана, ту трогателно ранима и безпомощна. „Записки на свинята“ е от онези щастливи книги, които ще произведат лаф: за капаците на шахтите, . . .
Големият талант на Владислав Христов се състои във възможостта му да търси и намира нови гледни точки към познатото, всекидневното, а от друга страна, да отваря пролуки към космичното битие на човека. Именно полагането на човека в границите на предметния свят и издърпването му извън него в рамките на едно стихотворение, при това пестеливо, ударно, но и деликатно, е специфичното . . .
Станчо Пенчев е написал превъзходни разкази. Той владее думите, умее да описва картини и хора пестеливо, но точно, като гравьор, знае как да усили простата случка до човешка съдба, знае как да придаде на тези съдби ехтяща библейска образност. Знае къде трябва да започне и къде трябва да свърши разказът. Защото разликата между майстора и занаятчията е в това – . . .
В книгата „Докосване“ са събрани спомени за големи български художници, с които авторът е общувал. Те носят неповторимата атмосфера на едно време, което вече го няма. Разказите са написани по истински случки, пътеписите носят колорита на местата, където е бил художникът, пречупени през неговия поглед.
Рязка и нежна, конкретна и вглъбена, стихосбирката е плод на остро съвременна чувствителност, която откровено се взира в пътищата и безпътиците.
Николай Фенерски може да опише пейзаж, случка, човек и душевно състояние с най-точните думи и нито една от думите да не кънти на кухо. – Деян Енев
Ѝ: странно заглавие, заявяващо едновременно принадлежност и дистанция, към и от, притежание и загуба: женственост.
Поезията на Владислав Христов е лишена от шумове и изпълнена с бистрота. Излъчва спокойствие. Малко думи, пестеливи кадри, мъдрост, оставена да действа сама. На границата между далечния Север и далечния Изток. Наблюдението на света се осъществява от двете страни на далекогледа. Така нещата изглеждат еднакво малки и големи. Такива, каквито са. Смислена книга. Зарежда с тъга и ведрост. Силвия Чолева . . .
Стиховете на Таня Кольовска пускат кръв, но не признават хленчене. Кристин Димитрова Не съм виждал планински кристал, но си го представям така: остър ръб, а зад него мекота, топлина, светлина. Като стиховете на Таня. Владимир Морзоханов Кратките стихотворения на Таня Кольовска са едновременно сериозни, непринудени и закачливи. Красотата им не послъгва. Точно такива творби дръзват да върнат ведростта в нашия . . .
Тази безпардонна поезия те превзема като съскаща помпейска лава. Вече загубил се, предал се, учудено плуваш в непозната нежност – подземни езера.
Палми Ранчев осъществява едно изключително сугестивно упражнение по достоверност. Нещата са точно такива, каквито и са – без украсата на сладката спекула.
Има хора, които идват в живота ни с мисия. За кратко, много кратко, но достатъчно, за да ни предадат урока, да ни преобразят.
„Чекмедже за единични неща“ представлява един от най-ярките образци на характерното за нашата литература великолепно разказваческо умение.
За Маргарит Жеков красотата е проблем, изпитание, повод за преоткриване на собствената душевност. Детската нежност и огорчението, просветлената болка и смирението, самоотричането и предаността към духовното са отличителните черти на неговия рано помъдрял лирически свят.
Стихосбирката на Камен Костов „Живея другаде“ е наистина книга, която поетът е писал като книгата на живота си.
Този сайт използва бисквитки (cookies). Запознайте се с политиката ни за поверителност
The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.
