Когато Бог се колебае (2024)
В стиховете на Ян Полковски ясно е изразена грижата за европейското културно наследство, заплашено от поругаване, разпиляване или съзнателно унищожаване в името на идеологията на нихилизма.
Къщичка за прелетни птици (2024)
Гьоко Здравески е един от ярките представители на средното поколение поети в Република Северна Македония и е добре познат на съвременната литературна сцена в родината му, а и извън нея.
Движение (2024)
В „Движение“ авторът организира стихотворенията по дните от седмицата, придавайки по-плътна наративна динамика на ежедневието, на движението само по себе си.
Картографиране на себе си (2023)
В чудесните стихове, с които Славица Гаджова Свидерска картографира себе си, откриваме целия свят. – Владимир Левчев
Китула (2022)
В „Китула“, десетата поред стихосбирка на Есад Бабачич, авторът разкрива празните идеали, лъжливите илюзии и смятаната за табу интимност на обществото.
Драскотини (2021)
„Като се събудих бях Бог.“ Стиховете в тази книга драскат като камъче в обувката на читателя.
Преображения (2020)
Поетическият свят на Мартиновски е лиричен, нежен, съчувствен, филантропски и философски.
Ръцете на Венера (2019)
С Вациетис започна много важен етап в развитието на следвоенната латвийска поезия… Той внася в нея една очовечена реалност, активна гражданска поезия, съзнание за човека като съставна част, но и като суверенно същество, жажда за нравствено извисяване – съчетани ту с топъл, светъл лиризъм и елегичност, ту с полемичен нерв, ту с остроумна парадоксалност или рязък сарказъм, което я очертава . . .
Тишината след мен (2019)
Домбровски не създава поетически ребуси. Не превръща стихотворението в партия пинг-понг. Подбира внимателно думите, защото вярва в интимната връзка на езика с действителността. Вярва, че езикът е форма на съществуване, а думите са по един реален начин подплатени с опит. И има чувството, че дългът на поета е да очиства от шумовете това съзвучие и да го укрепва. Това не . . .
Не чети Дельоз на закуска (2019)
Навярно словенският словесен артист Изток Осойник в предишния си живот е бил птица присмехулник, защото в днешното си земно проявление е зареден с толкова ирония, самоирония и сарказъм, на която са способни само поети, самонамигващи си скептично, щом се погледнат в огледалото. Затова в тези стихове чуваме как топлата му славянска душа понякога пее като голям маслинов присмехулник – хипар . . .
Аквариум (2018)
„Аквариум“ съдържа четири цикъла с общо четиридесет и две стихотворения. Темите варират от съвършената житейска абстракция до най-съкровените човешки връзки. Важен акцент в поезията на Зита Ижо е загубата на идентичността при опита на жената да изследва и разшири границите на своята социална и сексуална екзистенция. Друг съществен момент е неумолимото и безстрастно изобразяване на трагедията на търпящите крах човешки . . .
Сладкият хаос (2018)
Обикновено причисляват Толнаи към авангардните поети, но е невъзможно да се каже като представител на кое точно течение бихме могли да го оприличим. Той по-скоро прилича на онези творци, впрочем също в центъра на неговото полезрение и интереси, които, дълбоко пропити от големите духовни течения на епохата си, дори поддържащи тесни връзки с представителите на определящите трендове, в собствения си . . .
Тайни знаци (2018)
Поетическият свят на Фима Клетникова е богата мозайка от преживявания, опитности, идеи. В него свой лиричен изказ намират и интимността на любовта, и самотата, и болката от загубата и изгубения рай, и метафизичната вглъбеност и обръщане към феномена на съществуването в дълбоко и смирено единство с природата и Бога…
До последен дъх (2018)
С оригиналната си поетика и винаги буден етичен заряд Ева Липска е сред най-превежданите полски поети по света. Творбите от последните ѝ две стихосбирки – „Четец на папиларни линии“ и „Операционна памет“ – продължават размисъла над парадоксите в съвременния свят, носят и присъщата на поезията на Липска виталност. Макар общото звучене да е под знака „самота в страната Фейсбук“, в . . .
Преди да ме е отнесъл дяволът (2017)
Поезията на Стеван Тонтич не съобщава, а поражда смисли. Тук всяко нещо е сякаш разместено, нелогично, несвързано, а в края на краищата всичко се събира в един общ ослепителен като светкавица фокус. Преживяванията на неотдавнашната братоубийствена вакханалия на запад от Тимок са толкова разтърсващи, че могат да намерят израз само в един език на границата на безумието. Стиховете на Тонтич . . .
Портал на слънцето (2016)
Тази антология, без да е панорамна и независимо че не обхваща цялата съвременна македонска поезия, представя една достатъчно широка и автентична картина на тази поезия, на абсолютно всички нейни поколения с техните ярки представители… Концепцията ми на съставителство бе да акцентирам на най-характерното за тази поезия, да покажа ясно изразения ѝ духовен характер, но в нейното многообразие и многопластовост – . . .
Подходящият ден (2016)
Книгата с избрани стихотворения „Подходящият ден“ на унгарския писател и поет Имре Оравец е представителна извадка от цялото му поетично творчество, като включва и най-новата му стихосбирка „Умиращо дърво“ (2015) и наброява близо 100 стихотворения. Досега на български език от Имре Оравец е публикувана поемата в проза „Септември 1972“ („Ерго“, София, 2013). „…в крайна сметка се осмелих да изпълзя от . . .
Звезден корен (2015)
„Звезден корен“ е първото цялостно представяне на поезията на Анте Поповски в България. Книгата включва най-доброто и характерно за неговата поетика. В първата част на изданието са включени 84 стихотворения най-вече от последната, най-важна за поета книга „Две тишини“. Във втората част са включени откъси от 9 песни от поетическия шедьовър на Анте Поповски – епическата поема „Свята песен“, подбрани . . .
Ивицата, от слънцето огряна (2014)
– Кой си ти, Дьорд Петри! – Преди всичко поет. Мисля, че всички мои останали функции зависят от същността ми на поет. И е разбираемо, установя ли, че имам продължителни трудности с поезията, душевното ми равновесие се разклаща, аз самият започвам да се разпадам. Впрочем съм още и много други работи – съпруг, гласоподавател, дядо, до известна степен философ, но . . .
Митология на съня (2013)
„Поезията на Влада Урошевич е експлозия на въображението, което ни отвежда в непознати, измислени или отдавна забравени, фантастични светове… Отвежда ни в загадъчното митологично време, в измерения, населени с чудеса и вълшебства, където дори и мракът е озарен от тайнствена, приказна светлина. Една изключително свежа и модерна поезия, въздействаща с това, че винаги изненадва… Поезия на мъдрец, който вижда невидимото . . .
Живоговорене (2010)
Поетичен калейдоскоп на живите и мъртвите, една стихотворна равносметка за това, което сме, и за другото, което ще станем.
Полезни връзки
