Плюм (2022)
Сборникът „Плюм“, в който с най-голяма сила проличава основната тема в творчеството на Мишо – отказът от всекидневната реалност, – съдържа текстове в проза, стихотворения и две драми.
Изповедите на един буржоа. Исках да мълча (2022)
„Изповедите на един буржоа“ е без съмнение най-добрата книга на Шандор Мараи, когото мнозина определят като най-значителния унгарски писател на ХХ век.
Симфония „Европа“ (2022)
„Симфония Европа“ е роман за възмъжаването на момчето музикант Андраш, възпитано в трансилванско румънско-унгарско семейство, в сянката на Студената война и Секуритате.
Ни един поглед (2022)
Едно от най-изненадващите открития на португалската литература. Това е човек, който умее да пише и ще продължи делото на великите писатели. –Жозе Сарамаго
Междинно кацане (2022)
Място на действието на книгата с кратки разкази „Междинно кацане“ са живописните декори на автентичен панелен квартал в грузинската столица Тбилиси.
Всеки полудява по свой начин (2022)
Романът на Стефан Чапалику „Всеки полудява по свой начин” е трилогия с автобиографичен характер, която проследява паралелно промените в живота на отделния човек и на обществото в Албания през последните петдесет години.
Някой блъфира дори и в Рая (2022)
В този сборник са подбрани разкази от 14 съвременни гръцки писатели, гласовете на няколко различни поколения.
Токата в до мажор (2021)
Книгата с избрано „Токата в до мажор“ представя Антони Либера като автор на кратки литературни форми – новели, разкази, есета.
Матео остана без работа (2021)
„Матео остана без работа“ е органично цяло от три части: 24 кратки разказа, кратък роман или новела, послеслов.
Оланда (2021)
„Оланда“ е последната прозаическа книга на Рафал Вояшински, която съдържа едноименната новела и пет разказа. Книга, в която всекидневни случки, събития и реакции в живота на съвсем обикновени хора се преплитат с философски размисли и необикновен зрителен поглед към обкръжаващия свят.
Щайнер или Какво правихме (2021)
Все повече си мисля, че успях да премина през много от трудностите в живота, защото в тези прекрасни мигове, когато мама танцуваше с мен из стаята, тя успя да омагьоса завинаги в мен голямо спокойствие и вяра в това, че на света има много щастие.
Моят танк (2020)
Почти всички действащи лица в романа са действителни личности; действителни са местата, датите, дори часовете на събитията.
Събуждане в Шибуя (2020)
Когато седемнайсетгодишната Яна се озовава в бленуваното Токио, ѝ се иска да остане тук завинаги. Бързо се убеждава какви необозрими последици може да има желанието ѝ. Оказва се затворена в магичния кръг на оживения квартал на удоволствията Шибуя.
Залутани записки (2020)
„Залутани записки“ събира кратки разкази и есета от македонския сатирик Иван Шопов.
Теория на чудатостите (2020)
„Теория на чудатостите“ описва няколко месеца от живота на пражката академичка Ада, която във фиктивен научен институт изследва взаимността на човешките симпатии. Наближава краят на света, който според някои трябва да настъпи през декември 2012 г.
Твой син Хъкълбери Фин (2020)
„Твой син Хъкълбери Фин“ е книга за живота, смъртта и търсенето на собствената идентичност, роман за порастването или за отказа да се порасне, роман за отношенията между баща и син, любовен роман, и не на последно място – роман за дрогата и борбата със зависимостта.
Кварталът (2020)
В „Кварталът“ засега са представени десет обитатели, но амбициозният проект на автора предвижда да станат четирийсет. Всички носят имената на известни творци – Пол Валери, Анри Мишо, Бертолт Брехт, Роберто Хуарос, Карл Краус, Итало Калвино, Роберт Валзер, Анри Бретон, Емануел Сведенборг и Томас Елиът. С препратки към стила, умонастроенията и поведението на реалните им съименници Гонсало М. Тавареш изразява с . . .
Жената мислител (2020)
Сюжетът на романа „Жената мислител“ се фокусира върху срещата на философ и жена пианистка, както и отношенията им с неколцина хора от тяхното обкръжение.
Опиум (ново издание) (2019)
Второто допълнено и преработено издание на „Опиум“ от унгарския писател Геза Чат (1887-1919) съдържа онези негови разкази, които са най-характерни за творчеството му, тук намират място и някои от литературните му експерименти.
Спомни си за царя (2019)
В своя роман „Спомни си за царя“ словашкият писател Антон Хикиш описва българския владетел Фердинанд от началото на ХХ век. Разказът започва през 1906 г., когато в княжеския двор в София пристига младият словак Антон Х., току-що завършил Академията по ориенталистика във Виена. Българският владетел е странна птица. Фердинанд е от рода Сакс-Кобург-Гота, развъдник на тогавашните европейски владетели. Кобургите са . . .
Всичко това е любов (2019)
„Всичко това е любов” не предлага любовни истории, а истории за любов. Любовта не е само нежни чувства, покрити със захарна глазура и поднесени в розов целофан. В трагичните си измерения не води само до сърцераздирателни драми, обилно полети със сълзи. В тъмните кътчета на душата тя може да има най-разнообразни и изненадващи въплъщения. Майсторски подбраните и разказани тук истории . . .
само ЖЕСТОКО седя (2019)
Лято е в тази книга, дори и природата да не го изтъква, дори и цветята да са само едва напъпили или отдавна вече прецъфтели. Лято е в тази книга, тъй като светлината на лятото е запалена: веднъж пронизително остра, друг път смрачена от буреносни облаци, и същевременно – магична, светлина, която обезсилва часовника и компаса, събира без усилие разделеното във . . .
Врач (2018)
Централният персонаж в романа на Мартин Ришави „Врач“, включващ всъщност две самостойни, но сходни като стилистика и литературна стойност повести, е бивш театрален режисьор, преминал през редица регионални и експериментални театри, който понастоящем работи като диспечер в московските комунални услуги. Пречистващият поток на речта, непрекъснатият трагикомичен монолог за абсурдността, която постоянно режисира човешките съдби на житейската сцена не само в . . .
Дяволина (2018)
Главен герой в романа „Дяволина“ е Максим Горки. Авторът го описва като велик писател, но също и като крайно противоречива личност, която спасява от сталинския терор много хора и в същото време пише пламенни просталински статии. Възниква въпросът – може ли първото да бъде оправдание за второто?
Когато светът беше невинен (2018)
„Когато светът беше невинен“ продължава темата за детството от първите два романа на Йоана Първулеску чрез своеобразно пътуване във времето, като в поредица от свързани тематично глави проследяваме различни случки и приключения на разказвачката Ана като малко момиче в Брашов по времето на комунизма. Книгата се фокусира върху живота на едно семейство – това на Ана в един свят, изпълнен . . .
Най-малкият зоопарк на света (2018)
Творчеството на Гюнзиг често е белязано от чувството за черен хумор. В сборника с разкази „Най-малкият зоопарк на света“ (Награда на литературните издатели, 2003) Томас Гюнзиг ни изненадва с един смахнат и едновременно с това привлекателно странен ексцентричен бестиарии с хаплив хумор. В книгата всеки разказ започва с алюзията за някое популярно животно и приключва с нечия гибел. Социалната критика . . .
Клада (2017)
„Клада“ е историята на тринадесетгодишно момиче в неназован град, в една неназована източноевропейска страна, което остава сираче и нещастният обрат в съдбата му съвпада с периода на рухването на диктатурата, от която е пострадало цялото семейство. Баба ѝ я намира в интерната за сираци и я взема със себе си. Ежедневието на героинята е изпълнено с фантазия и обикновени мечти, . . .
Небето няма дъно (2017)
„Небето няма дъно“ е последната книга на Хана Андроникова, която коренно се отличава от предишните ѝ творби. Книгата е до голяма степен автобиографична. Емоционални житейски събития стават импулс за неочаквано пътешествие, по време на което историята и разказвачът претърпяват трансформации. Книгата се превръща в пътуване, а пътешествието в пространството е метафора на пътуването до най-отдалечените кътчета на душата. Границата между . . .
Дефект (2017)
Загубени в прехода от социалистическо (комунистическо) общество към демокрация от източноевропейски тип, персонажите от румънския роман „Дефект“ опитват да намерят себе си в собствената си страна и извън нея. Техните пътешествия на три континента в търсене на по-добро бъдеще маркират основните емиграционни дестинации и за българите – Германия, Италия, Канада, Австралия. Тези миграции не са безпроблемни за тях, като залог и жертва . . .
Лед (2017)
Действието на романа „Лед“ се развива в алтернативна действителност: 1924 година, Първата световна война не се е състояла, в Петербург властва Всерусийският император, Кралство Полша е все така замразено под властта на източния деспот и остава в Бел епок. Неотдавна е паднал Тунгуският метеорит, във Варшава, скована от лед, посред лято вилнеят снежни бури, по улиците шестват лютите – неземните . . .
Полезни връзки
