Време размирно (2024)
В романа си „Време размирно“ Бронислав Вилдщайн представя епичен разказ за интригуващи, сложни човешки съдби на фона на трудната европейска история от ХХ и ХХI век.
Ноември (2024)
Какъв ли щеше да бъде животът ни, ако събитията през ноември 1989 г. се бяха развили по съвсем различен начин? Каква щеше да е съдбата ни, ако бяхме останали зад Желязната завеса, отделяща ни от света и един от друг?
Херкулес (2024)
Годината е две хиляди двадесет и някоя си. Икономиката на Хърватска, член на Европейския съюз, е на колене, туризмът ѝ е сринат от презастрояване и от чревна епидемия вследствие на битово замърсяване, за която недоказано са набедени „ислямски терористи“.
Елегантният терорист (2024)
„Елегантният терорист“ е книга, писана на четири ръце от двама от най-значимите португалоезични автори – мозамбиканеца Мия Коту и анголеца Жозе Едуардо Агуалуза.
Лисицата дама (2023)
Романът «Лисицата дама», вдъхновен от литературните първоизточници «Жената лисица» на Дейвид Гарнет (1922 г.) и «Силва» на Веркор (1961 г.), към които авторът и текстът недвусмислено препращат.
Възпявай градините (2023)
Хюле е майстор на разказването. Четейки го, без колебание го следваме дори в най-гъстия мрак на историята. –The Guardian
За какво мисли човек (2023)
Ще съществува ли Украйна, или не, ще останем ли живи, защитавайки независимостта си, или руснаците физически ще унищожат всички нас, нашите деца и внуци, ще унищожат нашата земя и нашия свят, който обичаме?
Да разсмееш куче и седем нови разказа (2023)
„Да разсмееш куче и седем нови разказа“ е ново, допълнено издание на първия сборник с разкази на Оля Савичевич, което ни я представя в различна светлина.
Тихи години (2023)
Романът „Тихи години“ преплита две повествователни линии, които проследяват съдбите на двамата главни герои – баща и дъщеря.
Феликс Австрия (2023)
Съдбите на две жени са се преплели така, сякаш са стволове на дървета – в неразривна връзка, която не им позволява нито да живеят, нито да дишат свободно, нито да останат една с друга, нито да си тръгнат.
Дневник на чумата (2022)
„Дневник на чумата“, писан от март до юни 2020 г., е панорамна картина на света по време на пандемията, видяна през проницателния критичен поглед на писател философ.
Плюм (2022)
Сборникът „Плюм“, в който с най-голяма сила проличава основната тема в творчеството на Мишо – отказът от всекидневната реалност, – съдържа текстове в проза, стихотворения и две драми.
Изповедите на един буржоа. Исках да мълча (2022)
„Изповедите на един буржоа“ е без съмнение най-добрата книга на Шандор Мараи, когото мнозина определят като най-значителния унгарски писател на ХХ век.
Симфония „Европа“ (2022)
„Симфония Европа“ е роман за възмъжаването на момчето музикант Андраш, възпитано в трансилванско румънско-унгарско семейство, в сянката на Студената война и Секуритате.
Ни един поглед (2022)
Едно от най-изненадващите открития на португалската литература. Това е човек, който умее да пише и ще продължи делото на великите писатели. –Жозе Сарамаго
Междинно кацане (2022)
Място на действието на книгата с кратки разкази „Междинно кацане“ са живописните декори на автентичен панелен квартал в грузинската столица Тбилиси.
Всеки полудява по свой начин (2022)
Романът на Стефан Чапалику „Всеки полудява по свой начин” е трилогия с автобиографичен характер, която проследява паралелно промените в живота на отделния човек и на обществото в Албания през последните петдесет години.
Някой блъфира дори и в Рая (2022)
В този сборник са подбрани разкази от 14 съвременни гръцки писатели, гласовете на няколко различни поколения.
Токата в до мажор (2021)
Книгата с избрано „Токата в до мажор“ представя Антони Либера като автор на кратки литературни форми – новели, разкази, есета.
Матео остана без работа (2021)
„Матео остана без работа“ е органично цяло от три части: 24 кратки разказа, кратък роман или новела, послеслов.
Оланда (2021)
„Оланда“ е последната прозаическа книга на Рафал Вояшински, която съдържа едноименната новела и пет разказа. Книга, в която всекидневни случки, събития и реакции в живота на съвсем обикновени хора се преплитат с философски размисли и необикновен зрителен поглед към обкръжаващия свят.
Щайнер или Какво правихме (2021)
Все повече си мисля, че успях да премина през много от трудностите в живота, защото в тези прекрасни мигове, когато мама танцуваше с мен из стаята, тя успя да омагьоса завинаги в мен голямо спокойствие и вяра в това, че на света има много щастие.
Моят танк (2020)
Почти всички действащи лица в романа са действителни личности; действителни са местата, датите, дори часовете на събитията.
Събуждане в Шибуя (2020)
Когато седемнайсетгодишната Яна се озовава в бленуваното Токио, ѝ се иска да остане тук завинаги. Бързо се убеждава какви необозрими последици може да има желанието ѝ. Оказва се затворена в магичния кръг на оживения квартал на удоволствията Шибуя.
Залутани записки (2020)
„Залутани записки“ събира кратки разкази и есета от македонския сатирик Иван Шопов.
Теория на чудатостите (2020)
„Теория на чудатостите“ описва няколко месеца от живота на пражката академичка Ада, която във фиктивен научен институт изследва взаимността на човешките симпатии. Наближава краят на света, който според някои трябва да настъпи през декември 2012 г.
Твой син Хъкълбери Фин (2020)
„Твой син Хъкълбери Фин“ е книга за живота, смъртта и търсенето на собствената идентичност, роман за порастването или за отказа да се порасне, роман за отношенията между баща и син, любовен роман, и не на последно място – роман за дрогата и борбата със зависимостта.
Кварталът (2020)
В „Кварталът“ засега са представени десет обитатели, но амбициозният проект на автора предвижда да станат четирийсет. Всички носят имената на известни творци – Пол Валери, Анри Мишо, Бертолт Брехт, Роберто Хуарос, Карл Краус, Итало Калвино, Роберт Валзер, Анри Бретон, Емануел Сведенборг и Томас Елиът. С препратки към стила, умонастроенията и поведението на реалните им съименници Гонсало М. Тавареш изразява с . . .
Жената мислител (2020)
Сюжетът на романа „Жената мислител“ се фокусира върху срещата на философ и жена пианистка, както и отношенията им с неколцина хора от тяхното обкръжение.
Опиум (ново издание) (2019)
Второто допълнено и преработено издание на „Опиум“ от унгарския писател Геза Чат (1887-1919) съдържа онези негови разкази, които са най-характерни за творчеството му, тук намират място и някои от литературните му експерименти.
Спомни си за царя (2019)
В своя роман „Спомни си за царя“ словашкият писател Антон Хикиш описва българския владетел Фердинанд от началото на ХХ век. Разказът започва през 1906 г., когато в княжеския двор в София пристига младият словак Антон Х., току-що завършил Академията по ориенталистика във Виена. Българският владетел е странна птица. Фердинанд е от рода Сакс-Кобург-Гота, развъдник на тогавашните европейски владетели. Кобургите са . . .
Всичко това е любов (2019)
„Всичко това е любов” не предлага любовни истории, а истории за любов. Любовта не е само нежни чувства, покрити със захарна глазура и поднесени в розов целофан. В трагичните си измерения не води само до сърцераздирателни драми, обилно полети със сълзи. В тъмните кътчета на душата тя може да има най-разнообразни и изненадващи въплъщения. Майсторски подбраните и разказани тук истории . . .
само ЖЕСТОКО седя (2019)
Лято е в тази книга, дори и природата да не го изтъква, дори и цветята да са само едва напъпили или отдавна вече прецъфтели. Лято е в тази книга, тъй като светлината на лятото е запалена: веднъж пронизително остра, друг път смрачена от буреносни облаци, и същевременно – магична, светлина, която обезсилва часовника и компаса, събира без усилие разделеното във . . .
Врач (2018)
Централният персонаж в романа на Мартин Ришави „Врач“, включващ всъщност две самостойни, но сходни като стилистика и литературна стойност повести, е бивш театрален режисьор, преминал през редица регионални и експериментални театри, който понастоящем работи като диспечер в московските комунални услуги. Пречистващият поток на речта, непрекъснатият трагикомичен монолог за абсурдността, която постоянно режисира човешките съдби на житейската сцена не само в . . .
Дяволина (2018)
Главен герой в романа „Дяволина“ е Максим Горки. Авторът го описва като велик писател, но също и като крайно противоречива личност, която спасява от сталинския терор много хора и в същото време пише пламенни просталински статии. Възниква въпросът – може ли първото да бъде оправдание за второто?
Полезни връзки
