Главен герой в романа „Дяволина“ е Максим Горки. Авторът го описва като велик писател, но също и като крайно противоречива личност, която спасява от сталинския терор много хора и в същото време пише пламенни просталински статии. Възниква въпросът – може ли първото да бъде оправдание за второто?
„Когато светът беше невинен“ продължава темата за детството от първите два романа на Йоана Първулеску чрез своеобразно пътуване във времето, като в поредица от свързани тематично глави проследяваме различни случки и приключения на разказвачката Ана като малко момиче в Брашов по времето на комунизма. Книгата се фокусира върху живота на едно семейство – това на Ана в един свят, изпълнен . . .
Творчеството на Гюнзиг често е белязано от чувството за черен хумор. В сборника с разкази „Най-малкият зоопарк на света“ (Награда на литературните издатели, 2003) Томас Гюнзиг ни изненадва с един смахнат и едновременно с това привлекателно странен ексцентричен бестиарии с хаплив хумор. В книгата всеки разказ започва с алюзията за някое популярно животно и приключва с нечия гибел. Социалната критика . . .
„Клада“ е историята на тринадесетгодишно момиче в неназован град, в една неназована източноевропейска страна, което остава сираче и нещастният обрат в съдбата му съвпада с периода на рухването на диктатурата, от която е пострадало цялото семейство. Баба ѝ я намира в интерната за сираци и я взема със себе си. Ежедневието на героинята е изпълнено с фантазия и обикновени мечти, . . .
Романът „Белият цар“ разказва за най-тежките години от живота на едно тринайсетгодишно момче, след като баща му е интерниран в трудов лагер заради подписването на протестна декларация. В поредицата от споделени изповеди с един и същи главен герой се очертава един абсурден свят, а времето и мястото на действието е румънска Трансилвания от 80-те години на ХХ век, по-точно краят . . .
„Небето няма дъно“ е последната книга на Хана Андроникова, която коренно се отличава от предишните ѝ творби. Книгата е до голяма степен автобиографична. Емоционални житейски събития стават импулс за неочаквано пътешествие, по време на което историята и разказвачът претърпяват трансформации. Книгата се превръща в пътуване, а пътешествието в пространството е метафора на пътуването до най-отдалечените кътчета на душата. Границата между . . .
Загубени в прехода от социалистическо (комунистическо) общество към демокрация от източноевропейски тип, персонажите от румънския роман „Дефект“ опитват да намерят себе си в собствената си страна и извън нея. Техните пътешествия на три континента в търсене на по-добро бъдеще маркират основните емиграционни дестинации и за българите – Германия, Италия, Канада, Австралия. Тези миграции не са безпроблемни за тях, като залог и жертва . . .
Действието на романа „Лед“ се развива в алтернативна действителност: 1924 година, Първата световна война не се е състояла, в Петербург властва Всерусийският император, Кралство Полша е все така замразено под властта на източния деспот и остава в Бел епок. Неотдавна е паднал Тунгуският метеорит, във Варшава, скована от лед, посред лято вилнеят снежни бури, по улиците шестват лютите – неземните . . .
„Легенда за Пендрагон“ е готическо философски трилър с елементи на детективски роман, пародия и литературоведско изследване. Действието му се развива в Англия и Уелс, където граф Гуинед кани магистъра по английска литература Янош Батки да изучава наследството на розенкройцерите, при което ученият се оказва въвлечен в криминална история. Романът заимства елементи на свръхестественото от Г. К. Честъртън и Дж. К. . . .
В „Савел“ действието се развива четири години след разпъването на Исус, в земите на Юдея. Осененият от прозрение свише Савел става ревностен проповедник на Христовата вяра. Съсредоточеното изложение на романа, насищането с параболистични значения превръщат делничната му битийност и наглед субективните изживявания не в чисто психологически материал, а във формотворчески елемент. А Савел, дишащ още заплахи и убийства срещу учениците . . .
Романът „Кукла от марципан“ (2016) е най-подходящият начин Мухарем Баздул да бъде представен на българската публика, защото е характерен за неговия писателски почерк и същевременно надхвърля рамките на събитията в бивша Югославия, предлагайки история от европейското минало от началото на ХХ век. Авторът е избрал за тема живота на чешката актриса Лида Баарова, до която достига чрез Сюзан Зонтаг, в . . .
Сборникът с разкази „Черният кабинет“ е публикуван за пръв път по времето, когато поетът претърпява душевен прелом и напуска Париж в търсене на уединен и благочестив живот. Всяко едно от писмата, поместени в него, се характеризира със свой собствен стил и препраща към определен аспект на социалната действителност. С тези кратки повече или по-малко фиктивни текстове Жакоб се вписва в . . .
„С голи ръце лисица“ (2012) е сборник с разкази, по чиито разклоняващи се пътеки се разминават странници, понякога за да се срещнат отново в различен етап от пътуването, наречено живот.
В романа „Турско огледало“ Виктор Хорват създава огледален образ на християнската история. Авторът е изобразил един пъстър човешки свят, пропит със знанието, натрупано от всички уседнали в пресечната точка на неговия град етноси.
Роман, който трябва да се прегърне като дете и в него едновременно да се търсят и детето, и жената. И архетипа, и трипа, фолклора и рокендрола.
Този сайт използва бисквитки (cookies). Запознайте се с политиката ни за поверителност
The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.
