Прочетено в очите ти (2012)
Йовица Ачин разширява границите на европейските разказвачески традиции, а в неговото постмодернистично виждане автор и читател често си разменят местата.
Йовица Ачин разширява границите на европейските разказвачески традиции, а в неговото постмодернистично виждане автор и читател често си разменят местата.
„Септември 1972“ на Имре Оравец е поема в проза, пресъздаваща емоционалния живот на автора: „Никога не съм водил дневник, ще се въздържа и в бъдеще. Ужасява ме всяка принуда, дори онази, на която съм се подложил самоволно. И все пак тази творба започнах като своеобразна, предопределена за чекмеджето изповед, дневник без увъртания. Едва по-късно проумях каква е целта на това . . .
Първият сборник с разкази на Кристина Тот „Баркод“ включва петнадесет истории, повечето от които се случват в Унгария, а две – в чужбина.
Разказите на Дюкерс, коварни, хладнокръвни и забавни, понякога еротични, отразяват не само географските спирки в нейната биография, но и опита на цяло поколение
В книгата “Развалината. История на комунизЪма” Ендре Кукорели говори за общата историческа съдба на Източна Европа и за живота си.
Това е книгата, която най-добре и най-бързо ще ви преведе през Босна. Ще ви отрезви от всякакви заблуди, но и ще ви опияни със силата на поколението.
Липсата на комуникация, вината, страхът от обвързване и отхвърляне – това е лабиринтът, в който се лутат героите на четирите новели в „Добрите намерения“.
Роман, пропит от обич. И всеотдайност. Между членовете на едно широко разклонено човешко семейство, между членовете на вълча глутница. Изящно поднесена еротика.
Написах „Адамова ябълка“ лесно, като на шега. Сякаш бях поел въздух с пълни гърди, и когато изплувах на повърхността – вече всичко беше готово.
Нощ. Буря. Катастрофирала кола. В колата – сама жена. В главата на жената – целият живот, който е водила досега и който я е довел дотук.
Пожъналият голям успех в Унгария роман на Ева Банки спада към онази вълна в световната литература, чийто най-известен представител е Умберто Еко. „Златно везмо“ е мистична детективска история, разиграваща се в Средновековието.
Роман-лабиринт, който те тласва по наклонения улей на спиралата, устремява те с шеметна бързина и те оставя без дъх, докато не цопнеш в безвремието на приказния водовъртеж: QUAE MAGORUM IUNGES NOMINANTUR… Дали е истина, мит или измислица, ще каже читателят! „Пътуване на юг“ е роман-калейдоскоп, построен като разказ в разказа. В основната сюжетна линия – разследване на две неразкрити убийства, . . .
„Съдба и коментари“ (1993) е най-награждаваният роман в историята на сръбската литература и несъмнено един от най-важните на ХХ век, белязал своето време. Това е поетичен и философски разказ за човешката съдба и за нейната (не)подвластност на историческите събития, в който участват трима герои – руският офицер от сръбски произход Павел Волков, изпратен в началото на ХІХ век на мисия . . .
„Светият демон“ (2004 г.) е първата прозаична творба на 26-годишния словашки поет Петер Били. Въпреки това се издига до едно от най-успешните заглавия в съвременната словашка и европейска проза. Важно място в романа заема еротичното начало, без излишно да се натрапва. Захвърлилият монашеското расо Педро е пасивен, играе ролята на девственик. Не търси жени, те го намират. Не ги избира, . . .
Тъмни улици, потискаща атмосфера, гротескни лица, омраза, кръв, поругана чистота… Това е белетристиката на Тар. Стилът на писане е жив, многопластов, ярък, вае персонажите си само с няколко пестеливи, изразителни щриха: циганчето Чавка, покрусено от любовна мъка, литва подир любимата птица от покрива на общежитието, момченцето-фантазьор Лаца се колебае между изтерзаната от семейни кавги майка и баща си любовчията, майор . . .
Романът „Поемеш ли към ада, яхай хубава кобила“ започва и завършва с думата Нищо, повторена четири пъти!
„Цигулките от улица „Нерудова“ разказва за превратностите в живота на няколко младежи, които в преследване на житейските си амбиции се сблъскват с общовалидните проблеми на приятелството, любовта, дълга.
В тази необикновена книга, притежаваща тематичната цялост и структура на роман, сръбският писател Радослав Петкович поема по житейските пътища на човешката история от първите християнски апостоли, през лишения от вяра и красота делник на съвременника, за да се върне отново към мъдреците от Изтока в търсене на границите между сън и реалност, фантастика и действителност, прозрение и самозаблуди. Повествованието черпи . . .
Петер Зилахи, пътешественик, авантюрист, инициатор на много представления и провокации, много прилича на Жан Артюр Рембо по време на Парижката комуна. Въпреки че нямам представа за външността на Жан Артюр, нещо ми подсказва, че е изглеждал като Петер Зилахи.
С непокорността и страстта на вглъбяването „Историята на жена ми“ обръща гръб не само на научните и политическите истерии, а и на целия непристоен свят.
Балаж Дьоре вае спомен за бащата с безмилостна прецизност и сдържана емоционалност, без да звучи дидактично или натрапчиво сантиментално.
Ловаш израства през годините на развития социализъм, а съзнателния си живот живее след т. нар. смяна на системата, в размирния период, силно повлиян от опустошителните югославски войни. Това в немалка степен определя и мултикултурното ѝ съзнание на гражданин на света, от една страна, ограничаван от тесногръдието на югославските комунистически управници, от друга страна, заобикалян от многопластови вековни културни традиции и . . .
Писането като откровеност срещу самия себе си – има в тази игра нещо много опасно, но в същото време и вълнуващо, като адреналинов шок. И когато човек е безпощадно откровен, изрича за себе си неща, от които и той самият се страхува, това е, което доставя огромно удоволствие. Пиша, защото искам да се чувствам добре. А се чувствам добре, когато . . .
„Сивия гълъб“ е единственият роман и последната творба на Шандор Тар. Психологически екшън с привкус на криминале, или екзистенциален хорър с елементи на любовна история, a защо не пародия на роман ноар – книгата търпи всякакви жанрови определения. Напрегнат, увлекателен стилово, романът ни повежда към тресавищата на греха, престъпленията и порока, обсебили за дни привидно безгрижния провинциален живот в неголям . . .
Хепиендът е най-отявлената форма за манипулиране на действителността, която изкуството си позволява. Никъде другаде актуалният за дадена епоха вкус – бил той емоционален или морален – не е толкова точно фокусиран. Чрез хепиенда епохата сочи сама на себе си как нещата би трябвало да изглеждат. Тя знае, че в действителност това е невъзможно, знае, че хепиендът е фикция. В широкия . . .
Романът „Белият цар“ разказва за най-тежките години от живота на едно тринайсетгодишно момче, след като баща му е интерниран в трудов лагер заради подписването на протестна декларация. В поредицата от споделени изповеди с един и същи главен герой се очертава един абсурден свят, а времето и мястото на действието е румънска Трансилвания от 80-те години на ХХ век, по-точно краят . . .
През март 1936 г., в един от своите както обикновено забързани и динамични делници, писателят седи в любимото си кафене „Централ“, опитва се да пише и изведнъж отчетливо долавя как в главата му затрополяват влакове. Мисли, че халюцинира, но симптомите се повтарят, към тях се добавят нови. Не след дълго лекарите констатират наличието на мозъчен тумор. В онази епоха мозъчният . . .
Според легендата венецианският търговец безумно се влюбил в една красива девойка от крайморското градче Пиран, която с нетърпение чакала корабът на любимия ѝ най-сетне да хвърли котва в пристанището. Венецианецът, нехаещ за градските сплетни, издигнал палат с гледка към морето, а отпред сложил надпис: Lassa pur dir – Нека да говорят. Из „Пътеводител на Словения“ Във Ксанаду по заповед на . . .
Бележка: Книгата има второ, допълнено и преработено издание от 2019 г. В разказите на Геза Чат, белязани от стилистиката на натурализма и пропити от ярките багри на символизма, оживява свят на ненависти и тайни страсти, на чудовищни злодейства. В творчеството му се преплитат мистичните детски изживявания и визии, сексуалността и бруталността на човека, загадките на човешката душа и смъртоносните ѝ . . .
Майка и син живеят заедно в един апартамент в столичния град. Навремето тя е била актриса, възхвалявана и боготворена от почитателите си, презирана и хулена от завистниците. Темпераментна и чувствена жена, която винаги е смятала, че при нужда човек може да си прости почти всичко. Не е излизала от дома си вече петнайсет години. Тръпне в страх, трупа едно след . . .
Този сайт използва бисквитки (cookies). Запознайте се с политиката ни за поверителност
The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.