Мислех, че съм свикнал с изненадите на Пламен Антов. Във всяка негова книга има елемент, който престъпва табутата и разсича клишираната представа за това, което поезията е или трябва да бъде… Въпреки всичко новата му поетична книга ме изненада. Не очаквах от него толкова яростен фронтален сблъсък със съвременната цивилизация, с нейното бърборене, с нехайното ѝ празноглавие. Не очаквах такава . . .
Тези красиви и сдържани стихотворения, с изчистена форма и богата образност, пулсират с несекващ блясък. Докато ги четях, сякаш можех да доловя как мълчанията, от които са направени, се процеждат в правдиви и необходими думи. Ричард МакКан Поезията на Владимир Левчев притежава оригинален глас, чиято мъдрост засенчва годините му… Откровения мрачни, и същевременно красиви. Уилям Меридит Поезията му е място, . . .
Новата книга на поета Роман Кисьов „Яйца на феникс“ съдържа кратки стихотворения, които той назовава „лапидарии“. Тук краткостта е градивен принцип на всяко стихотворение. Може би би било уместно да припомним едно заключение на великия римски поет Хораций: „Опитвам се да бъда кратък, / а ставам тъмен.“ При нашия поет нека преустроим мисълта на Хораций: „Опитвам се да бъда ясен… . . .
„Германии“ на Владислав Христов е забележително четиво. Този настръхнал монтаж от експресивни фрагменти разкрива един от най-тежките проблеми на днешното ни българско битие – емиграцията. В никои други подобни четива не ме е засягала така остро емигрантската тема, както в тази лапидарно изразена драма. Необикновената напрегнатост и наситеност на тази поезия, нейният размах и дълбочина поставят „Германии“ сред най-значителните творби . . .
Поезията на Екатерина Григорова не предлага лесни и еднозначни послания, тя разчита на интелигентни и ерудирани читатели, чието въображение може да се ориентира в сложно кълбо от културни асоциации и внушения. Стихотворенията са по-скоро нетипични за българската лирическа традиция, в която преобладават интимните преживявания и личната изповед. Те впечатляват със своето тематично разнообразие, с богатството от парадоксални, понякога дори абсурдни . . .
Към днешната конюнктура в българската поезия творбите ми нямат почти никакво отношение – както формално, така и смислово. Словото за мен не е нито инертен материал, с който да запълвам страниците, нито средство за манипулация, нито начин да удовлетворя тщеславието си или арогантността си, не е параван за прагматични цели, или поле за дебилни забавления, не е и някаква мистична . . .
Ако окото е обектив, който снима живота и смъртта около себе си, запечатва кадрите върху лентата на кожата и костите, а после проявява негативите в тъмната стая на черепа, то снимките от този фотоапарат са тук, в стихотворенията на Яна Пункина. Това е книга за тялото, което усеща присъствието на други тела, човешки и животински, вижда тяхната взаимосвързаност. Това е . . .
Големият талант на Владислав Христов се състои във възможостта му да търси и намира нови гледни точки към познатото, всекидневното, а от друга страна, да отваря пролуки към космичното битие на човека. Именно полагането на човека в границите на предметния свят и издърпването му извън него в рамките на едно стихотворение, при това пестеливо, ударно, но и деликатно, е специфичното . . .
Рязка и нежна, конкретна и вглъбена, стихосбирката е плод на остро съвременна чувствителност, която откровено се взира в пътищата и безпътиците.
Ѝ: странно заглавие, заявяващо едновременно принадлежност и дистанция, към и от, притежание и загуба: женственост.
Поезията на Владислав Христов е лишена от шумове и изпълнена с бистрота. Излъчва спокойствие. Малко думи, пестеливи кадри, мъдрост, оставена да действа сама. На границата между далечния Север и далечния Изток. Наблюдението на света се осъществява от двете страни на далекогледа. Така нещата изглеждат еднакво малки и големи. Такива, каквито са. Смислена книга. Зарежда с тъга и ведрост. Силвия Чолева . . .
Стиховете на Таня Кольовска пускат кръв, но не признават хленчене. Кристин Димитрова Не съм виждал планински кристал, но си го представям така: остър ръб, а зад него мекота, топлина, светлина. Като стиховете на Таня. Владимир Морзоханов Кратките стихотворения на Таня Кольовска са едновременно сериозни, непринудени и закачливи. Красотата им не послъгва. Точно такива творби дръзват да върнат ведростта в нашия . . .
Тази безпардонна поезия те превзема като съскаща помпейска лава. Вече загубил се, предал се, учудено плуваш в непозната нежност – подземни езера.
Палми Ранчев осъществява едно изключително сугестивно упражнение по достоверност. Нещата са точно такива, каквито и са – без украсата на сладката спекула.
Има хора, които идват в живота ни с мисия. За кратко, много кратко, но достатъчно, за да ни предадат урока, да ни преобразят.
За Маргарит Жеков красотата е проблем, изпитание, повод за преоткриване на собствената душевност. Детската нежност и огорчението, просветлената болка и смирението, самоотричането и предаността към духовното са отличителните черти на неговия рано помъдрял лирически свят.
Стихосбирката на Камен Костов „Живея другаде“ е наистина книга, която поетът е писал като книгата на живота си.
Една умна, решителна и същевременно екзотична книга, съдържаща обемни, релефни и цветисти поетични текстове, които настояват да внимаваш.
Този сайт използва бисквитки (cookies). Запознайте се с политиката ни за поверителност
The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.
