ЕРГО » Поредици » Нова българска лира

Дървото на достъпните за мен удоволствия

Към днешната конюнктура в българската поезия творбите ми нямат почти никакво отношение – както формално, така и смислово. Словото за мен не е нито инертен материал, с който да запълвам страниците, нито средство за манипулация, нито начин да удовлетворя тщеславието си или арогантността си, не е параван за прагматични цели, или поле за дебилни забавления, не е и някаква мистична . . .

,

Частите на тялото

Ако окото е обектив, който снима живота и смъртта около себе си, запечатва кадрите върху лентата на кожата и костите, а после проявява негативите в тъмната стая на черепа, то снимките от този фотоапарат са тук, в стихотворенията на Яна Пункина. Това е книга за тялото, което усеща присъствието на други тела, човешки и животински, вижда тяхната взаимосвързаност. Това е . . .

,

Фи

Големият талант на Владислав Христов се състои във възможостта му да търси и намира нови гледни точки към познатото, всекидневното, а от друга страна, да отваря пролуки към космичното битие на човека. Именно полагането на човека в границите на предметния свят и издърпването му извън него в рамките на едно стихотворение, при това пестеливо, ударно, но и деликатно, е специфичното . . .

,

Енсо

Поезията на Владислав Христов е лишена от шумове и изпълнена с бистрота. Излъчва спокойствие. Малко думи, пестеливи кадри, мъдрост, оставена да действа сама. На границата между далечния Север и далечния Изток. Наблюдението на света се осъществява от двете страни на далекогледа. Така нещата изглеждат еднакво малки и големи. Такива, каквито са. Смислена книга. Зарежда с тъга и ведрост. Силвия Чолева . . .

,

Този сайт използва бисквитки (cookies). Запознайте се с политиката ни за поверителност

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close