Антология на украинската класическа литература: 1798 – 1865 (2025)
„Антология на украинската класическа литература: 1798 – 1865“ проследява пътя на едно национално възраждане през призмата на поезията, лиро-епоса и белетристиката.
„Антология на украинската класическа литература: 1798 – 1865“ проследява пътя на едно национално възраждане през призмата на поезията, лиро-епоса и белетристиката.
Искендер Пала създава омайващ гоблен от великолепието и пороците на Истанбул във време, когато светът все още е в плен на военните, политически и художествени постижения на Османската империя.
Анри Бошо ни разказва липсващата глава от историята на Едип, нареждайки се до мислители като Софокъл, Фройд и Кокто, увековечили този основополагащ мит.
Зоран Анчевски (1954) е поет, есеист, литературен преводач и професор по англо-американска литература. Роден е в Скопие, където живее и работи. Завършил е Философския факултет на Скопския университет, специализирал в САЩ. Автор е на десетина поетически книги, три от които са преведени на английски език. През 1984 г. дебютира с „Пътувания през строшени картини“, а последната му (засега) книга е . . .
Микровселена от трагични исторически обусловености, разбити сърца, различни мирогледи и култури – това е животът на хората в част от територията на Западна Прусия, белязана от поредните съдбоносни промени в държавността между Полша, Русия и Германия.
Класическият роман за деца на Луис Карол „Приключенията на Алиса в Страната на чудесата“ вече на български и под условията на договора Криейтив Комънс 4.0 Признание. Издателство „Ерго“ с удоволствие Ви представя превода на Петър Тушков с 44-те оригинални илюстрации на Джон Тениъл.
След години на следване и пребиваване в чужбина Йозеф се завръща в родния си град, за да води „отговорен живот“ като преподавател по чешки език и литература в местната гимназия.
Но ако едно стихотворение наистина се е получило, значи то знае повече от своя автор. Какво има в моите стихотворения?
„Успоредни животописи II“ на Плутарх съдържа три нови, неиздавани на български биографични двойки.
Книгата с избрани рефлексии на украинския писател Васил Габор „Обичате ли?…“ отразява настроенията на автора, който много силно обича, и който много тъгува за онези, които е обичал.
Седем научнофантастични разказа от 70-те, написани от един от най-необикновените каталонски белетристи.
Определян за теософски роман с езотерични размисли, романът „Ангелът от мрака“ разказва за една съдбовно невъзможна любов, вдъхновена от тази на петдесет и две годишния автор към много по-млада от него девойка.
В стиховете на Ян Полковски ясно е изразена грижата за европейското културно наследство, заплашено от поругаване, разпиляване или съзнателно унищожаване в името на идеологията на нихилизма.
В романа си „Време размирно“ Бронислав Вилдщайн представя епичен разказ за интригуващи, сложни човешки съдби на фона на трудната европейска история от ХХ и ХХI век.
Гьоко Здравески е един от ярките представители на средното поколение поети в Република Северна Македония и е добре познат на съвременната литературна сцена в родината му, а и извън нея.
Какъв ли щеше да бъде животът ни, ако събитията през ноември 1989 г. се бяха развили по съвсем различен начин? Каква щеше да е съдбата ни, ако бяхме останали зад Желязната завеса, отделяща ни от света и един от друг?
Преди повече от седем века в степите на Мала Азия, скоро след като монголите свалят селджуките от историческата сцена и мястото им е заето от дузина тюркски княжества, между настъпващите от изток „дръпнати очи“, дошлите от запад рицари тамплиери, опитващите се да оцелеят византийци и легендарните асасини от Аламут започва битка за телата и душите на местното население.
Годината е две хиляди двадесет и някоя си. Икономиката на Хърватска, член на Европейския съюз, е на колене, туризмът ѝ е сринат от презастрояване и от чревна епидемия вследствие на битово замърсяване, за която недоказано са набедени „ислямски терористи“.
В „Движение“ авторът организира стихотворенията по дните от седмицата, придавайки по-плътна наративна динамика на ежедневието, на движението само по себе си.
Мигел Брианте използва всички лица при писане и дава на всички лица при четене множество посоки за разгръщане на въображението и интерпретациите.
„Елегантният терорист“ е книга, писана на четири ръце от двама от най-значимите португалоезични автори – мозамбиканеца Мия Коту и анголеца Жозе Едуардо Агуалуза.
Романът «Лисицата дама», вдъхновен от литературните първоизточници «Жената лисица» на Дейвид Гарнет (1922 г.) и «Силва» на Веркор (1961 г.), към които авторът и текстът недвусмислено препращат.
Хюле е майстор на разказването. Четейки го, без колебание го следваме дори в най-гъстия мрак на историята. –The Guardian
Ще съществува ли Украйна, или не, ще останем ли живи, защитавайки независимостта си, или руснаците физически ще унищожат всички нас, нашите деца и внуци, ще унищожат нашата земя и нашия свят, който обичаме?
„Да разсмееш куче и седем нови разказа“ е ново, допълнено издание на първия сборник с разкази на Оля Савичевич, което ни я представя в различна светлина.
Сентенции, остроумия, бележки и спомени на един апокрифен преподавател
В чудесните стихове, с които Славица Гаджова Свидерска картографира себе си, откриваме целия свят. – Владимир Левчев
Романът „Тихи години“ преплита две повествователни линии, които проследяват съдбите на двамата главни герои – баща и дъщеря.
Избрани стихове и проза – двуезично издание в подбор и превод от Владимир Морзоханов.
Съдбите на две жени са се преплели така, сякаш са стволове на дървета – в неразривна връзка, която не им позволява нито да живеят, нито да дишат свободно, нито да останат една с друга, нито да си тръгнат.
В „Китула“, десетата поред стихосбирка на Есад Бабачич, авторът разкрива празните идеали, лъжливите илюзии и смятаната за табу интимност на обществото.
„Дневник на чумата“, писан от март до юни 2020 г., е панорамна картина на света по време на пандемията, видяна през проницателния критичен поглед на писател философ.
Романът „Тринайсетте дни на полицейския детектив Марцел Фабиан“ излиза за пръв път през 2017 г. и веднага става най-популярното произведение на автора (второ издание 2018 г.).
Сборникът „Плюм“, в който с най-голяма сила проличава основната тема в творчеството на Мишо – отказът от всекидневната реалност, – съдържа текстове в проза, стихотворения и две драми.
„Изповедите на един буржоа“ е без съмнение най-добрата книга на Шандор Мараи, когото мнозина определят като най-значителния унгарски писател на ХХ век.
„Симфония Европа“ е роман за възмъжаването на момчето музикант Андраш, възпитано в трансилванско румънско-унгарско семейство, в сянката на Студената война и Секуритате.
Едно от най-изненадващите открития на португалската литература. Това е човек, който умее да пише и ще продължи делото на великите писатели. –Жозе Сарамаго
Място на действието на книгата с кратки разкази „Междинно кацане“ са живописните декори на автентичен панелен квартал в грузинската столица Тбилиси.
Какво ли се крие зад блясъка на великолепния живот? Какви ли непризнати падения са маскирани под усмивките на лъчезарните лица? Накъде повлича човек сблъсъкът му с истината кой всъщност е той? На тези въпроси търсят отговор героите в „Този великолепен живот“. Оперна примадона, завладяла световните сцени с невероятния си глас, истинска Дива… Учител по музика, страстен колекционер на снимки, изрезки . . .
С „Магистрала номер две“ Даниел Калабрезе се утвърждава като един от най-завършените и изключителни поетични творци на нашето време.
Романът на Стефан Чапалику „Всеки полудява по свой начин” е трилогия с автобиографичен характер, която проследява паралелно промените в живота на отделния човек и на обществото в Албания през последните петдесет години.
В този сборник са подбрани разкази от 14 съвременни гръцки писатели, гласовете на няколко различни поколения.
Петте включени в сборника пиеси са представителни за словенската драматургия на ХХ век. Това са „Любов“ от Зофка Кведер (1901), „Поквара в долината на свети Флориан“ от Иван Цанкар (1907), „Случката в град Гога“ от Славко Грум (1930), „Мъртвият идва за любимата си“ от Светлана Макарович (1986), „А Леонардо?“ от Евалд Флисар (1992).
Книгата с избрано „Токата в до мажор“ представя Антони Либера като автор на кратки литературни форми – новели, разкази, есета.
„Като се събудих бях Бог.“ Стиховете в тази книга драскат като камъче в обувката на читателя.
В едно затънтено градче в Карпатите пристига младият учител-стажант по биология Юрко Банзай. Той е почитател на ъндърграунд културата, халюциногенните гъби, Джими Хендрикс и леките наркотици.
Във „Вкусовете на живота“ (2013) героини са майките, лелите, бабите… Голяма част от действието се развива в кухнята, с аромати и вкусове, но смесени с вкусовете на живота, понеже идват от историята и културното наследство. Атрактивен, емоционален роман, следващ стъпките на „Истанбул беше една приказка“.
Семиотичните есета в „Щастливата епоха. Символи, емблеми и митове 1948–1989“ подлагат на задълбочен демитологизиращ анализ редица аспекти от културата на социалистическа Чехословакия.
Според официалната история на Византия император Константин XI Палеолог загива в бой при крепостните стени на столицата си, докато се сражава с меч в ръка срещу османците.
„Матео остана без работа“ е органично цяло от три части: 24 кратки разказа, кратък роман или новела, послеслов.
Този сайт използва бисквитки (cookies). Запознайте се с политиката ни за поверителност
The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.